Много от нечуващите спортисти през 20-те години на миналия век остават извън Олимпийските игри само заради липсата на слух. Един французин, сам той занимаващ се с колоездане, решава да промени това и през 1924 г. създава Международните тихи игри, или както се наричат днес, Дефлимпикс (Deaflympics). Йожéн Рубéнс-Алкéз (Eugène Rubens-Alcais).

През 30-те години на миналия век той е професионалист в лека и полутежка категория, печелил титли в Италия и Европа. „Циганчето”, както фамилиарно го наричат миланци, се превръща в боксова легенда след златния медал на Олимпиадата от 1928 г. и има 97 победи за цялата си кариера. Карло Орланди (Carlo Orlandi).

Той е най-успешният дефлимпийски плувец с 29 златни медала и спортна кариера, в която освен в плуването, бележи победи по колоездане и бягане. „Тихото торпедо”, както го наричат, е  официален посланик на нечуващите и незрящите във фондация „Принцеса Шарлийн от Монако“, където преподава плуване и основни умения за безопасност във водата. Терънс Паркин (Terence Parkin).