Риболовът е странен спорт. Съвсем непонятна за мнозина страст да примамваш, да чакаш, да улавяш подводните обитатели на реки, езера и язовири. Да ставаш по първи петли, за да висиш над въдицата в пълно мълчание и при не винаги комфортни атмосферни условия. Става ти жал за мятащата се без въздух в кошовете риба, и – въпреки погнусата – и за тлъстите червеи, жертвено нанизвани на закривените куки. Само заклетите рибари обаче познават тази страст и удовлетворението на пълния кош, както и хедонистично предвкусвания опечен улов. Разбира се, срещат се и такива, които връщат обратно уловената риба във водоема – тяхната цел не е да я консумират, а просто в удовлетворения зов на извечния ловен инстинкт. Като спортна дисциплина риболовът има традиции и сред хората със слухови дефицити, които си имат и клубове. Такъв е „Тихите куки” към Районната организация на глухите в София, който на 8 октомври 2016 отбеляза десет години.

Публикувана в Спорт

Нищо неподозиращ, да влезеш в стая, където те очакват усмивките и аплодисментите на близки до сърцето ти хора, определено си е трогваща изненада. Точно такава преживя на 20 юни невероятният „Крал на пантомимата” Пантелей Христов, когото повечето познават като Пони. В голямата зала на Съюза на глухите букви от разноцветна хартия „танцуваха” разпилени на стената, оповестявайки на всеки влязъл, че иде реч за рожден ден. Под тях катедрата се бе превърнала в тайно скривалище за всички подаръци, с които ръководството на Районната организация на глухите в София и на Младежката организация щяха да зарадват рожденика. Оставаше само да се появи той, за да бъде залят от целокупната обич на всички, дошли да го уважат за 66-тия му рожден ден.

Публикувана в Изкуство