Жестовият език (все още често наричан постарому жестомимичен) е съчетание от знаци, изобразявани както с едната или двете ръце, така и с лицева мимика. Движенията на ръката, позицията на пръстите и останалите елементи на жестовата комуникация са подпомагащи осмислянето на думите чрез визуалното им изображение в пространството. Жестовият език обаче не е еднакъв за носители и ползватели. Разчитането по устни, калкирането и мястото на тълкувателите в жестовата комуникация са акцент в днешната публикация. 

Още преди приемането на Закон за жестовия език предупредихме, че ако бъде приет в този му вид, най-засегнати ще бъдат българските преводач-тълковници, заради неуместните опити за уреждане на въпроси, свързани с техните квалификации и услуги. След приемането на закона не закъсняха и мнения за необходимостта от „по-качествени преводачи”. В настоящия материал припомняме видовете жестов превод и какъв е критерият, който определя качеството на превода и квалифицираността на посредника.

Какво е Култура на Глухите? Какви културни групи съставляват нечуващите общности по света и какви средства за комуникация използва всяка от тях? Съществува ли жестово многообразие и какви видове жестов език има? Каква е ролята на семейната среда в образованието на децата с вродена слухова липса и с придобита слухова загуба? А къде е мястото на преводач-тълкувателя от и на знаков език? На тези въпроси отговаря (без претенции за изчерпателност) настоящата ни публикация.