Жестовият език само на пръв поглед изглежда като единна система. Всъщност той има естествена и калкираща версия, които са трудно различими за чуващата зрителска аудитория. Какво е калкиращ жестов език и по какво се различава от естествения? Каква е логиката на жестовете, кога в медиите говорим за тълкуване и кога – за превод? Коя от двете версии на жестовия език е необходимо да залегне в новини и телевизионни предавания? Определя ли вида жестов език качеството на медийното съдържание?

Във връзка с предизборната кампания в България за предстоящите Парламентарни избори 2021, много от кандидатите в политическата надпревара включиха субтитри във видео материалите си. По този начин е спазена политиката за достъпност спрямо нечуващите избиратели. Буди недоумение обаче появата на глухо лице в прозореца за жестов превод във видео на „Да, България!”. Това повдига основателни съмнения за качеството на превода, тъй като глухи лица не могат да бъдат преводачи в медии и в публични ситуации.

Още преди приемането на Закон за жестовия език предупредихме, че ако бъде приет в този му вид, най-засегнати ще бъдат българските преводач-тълковници, заради неуместните опити за уреждане на въпроси, свързани с техните квалификации и услуги. След приемането на закона не закъсняха и мнения за необходимостта от „по-качествени преводачи”. В настоящия материал припомняме видовете жестов превод и какъв е критерият, който определя качеството на превода и квалифицираността на посредника.

За незапознатите с този вид комуникация, жестовият превод изглежда като хаотично ръкомахане. Той обаче е различен за трите основни групи хора в нечуващата общност (глухи, тежко чуващи и оглушали), което поставя преводач-тълковника пред отговорната задача да се съобрази както с вида на аудиторията, така и с конкретната интерпретативна ситуация. Какви са отделните ситуации, как и за кого се осъществява преводът/тълкуването, какви са особеностите на превода в телевизионния ефир и в какви случаи преводачът може да бъде нечуващо лице, са въпросите, които разглеждаме в тази публикация.

Епидемиологичната ситуация, предизвикана от коронавируса Covid 19, наложи необходимостта от мерки за навременно информиране и на онази част от обществеността, ползваща езика на знаците. Във връзка с това от Световната федерация на глухите (WFD) и Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI) напомниха на правителствата техните ангажименти съгласно чл. 9 и чл. 21 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (CRPD) за осигуряване на пълен достъп до информация и достъпност до всички услуги.

Жестовият език като комуникационно средство е предпочитан за общуване предимно от хора с тотална слухова загуба, определящи себе си като "Глухи". Обратната връзка със света на звуците за тях е приемливо да става с езика, който разбират, тъй като за мнозина от тях писмената реч е трудна за четене. Това обстоятелство наложи тълкуването (превеждането) на медийни продукти посредством жестови посредници на малкия екран. От една страна, този акт е уважение към хората, за които жестовият език е единственият начин за достъп до информация. От друга страна обаче за тези, които не го познават и нямат нужда от него, появата му на телевизионния екран е натрапване, което приемат като нарушение на правата им. От трета страна, по чисто технически причини жестовото тълкуване в тв предавания е ситуирано на малък екран, което възпрепятства разчитането на устните на жестовия посредник от по-голямо разстояние от екрана. Това повдига един важен въпрос: има ли място жестовият език в тв предавания и къде точно е то?