Нов български университет (НБУ) съобщи, че преподаватели и служители на висшето учебно заведение започват изучаване на български жестов език. Целта е да се подобри в значителна степен познаването на спецификите на хората със сензорни нарушения, обслужването на глухи студенти в университета и академичното им функциониране като цяло. 

В публичното пространство нерядко циркулира изказването, че „Няма точна статистика, но глухите в България са около 120 000”. То е не само абсурдно, но е и осъдително разпространение на заблуждаващи и неверни данни. Завишената численост обаче послужи като аргумент в прокарването на Закона за българския жестов език, придавайки тежест на необходимостта от приемането му заради наистина огромен брой хора. Последиците от тази заблуда са много по-тежки, отколкото се счита.

Жестовият език (все още често наричан постарому жестомимичен) е съчетание от знаци, изобразявани както с едната или двете ръце, така и с лицева мимика. Движенията на ръката, позицията на пръстите и останалите елементи на жестовата комуникация са подпомагащи осмислянето на думите чрез визуалното им изображение в пространството. Жестовият език обаче не е еднакъв за носители и ползватели. Разчитането по устни, калкирането и мястото на тълкувателите в жестовата комуникация са акцент в днешната публикация. 

Хората със слухова загуба общуват не само помежду си, но и като част от обществото участват във всички сфери на живота. За качеството им на живот обаче огромна заслуга има собственото им усъвършенстване, образоване и повишаване на грамотността, които им гарантират улеснен достъп до информация и услуги, както и до общуване без бариери. От какво значение е знаковият билингвизъм за хората от тихата общност? Защо се различава граматически жестовия език при Глухи и тежко чуващи? Защо не е приемливо да се жестира без устна артикулация?

За онази част от нечуващите хора, за които е практически невъзможно да ползват телефона по обичайния начин, поръчването на услуги чрез обаждане е огромно затруднение. Особено когато им е нужно да повикат такси и се налага да търсят съдействието на чуващ човек. Това не всякога е възможно, а и създава персонално неудобство за хората със слухова загуба, тъй като ги поставя в позицията на безпомощно зависими от нечия помощ за нещо толкова просто. За щастие, съществува опция за поръчка на такси без обаждане, благодарение на мобилни приложения, които стават все повече в последните години.

Ашли Лорънс, 21-годишна студентка от Източния университет за глухи и тежкочуващи в Кентъки (САЩ), се амбицирала покрай масовата липса на предпазни маски и също толкова масовото надомно шиене на маски от плат, да направи предпазващи средства, адаптирани към комуникационните нужди на нечуващи хора, за които е от огромно значение разчитането по устни. За прозрачните маски сайтът ни вече алармира в публикациите си за маските в условията на коронавирус, маските в официалните решения на оперативния щаб и необходимостта от прозрачни маски за нечуващи хора в обичайни медицински и дентални практики.

Епидемичната ситуация наложи реорганизация на образованието по целия свят. В следващите дни, седмици и месеци малки и големи ще трябва да общуват, работят и учат почти изцяло онлайн. За много хора привикването към дистанционна работа и учене се оказа трудно по редица причини, а за глухи и тежкочуващи трудностите са свързани не само с адаптацията, но и с техническите особености на онлайн комуникацията. Във всяка криза обаче има възможности, и в настоящата статия акцентът е както върху проблема, така и върху решението.

Българското правителство предприе мерки да ограничи разпространението на коронавируса COVID-19, като прие на 13 март Решение за обявяване на извънредно положение, което е с продължителност един месец и влиза в сила от 16 март (понеделник). Във връзка с това решение бе издадена заповед от здравния министър за преустановяване на масови прояви, затваряне на учебни заведения и въвеждане на строги санитарни изисквания за продължаващите работа администрации и учреждения. Как ще се осъществява обаче комуникацията с гражданите без слух при препоръката за задължителни маски и как извънредното положение ще се отрази като цяло на хората със слухов дефицит?

След информацията, която ви предоставихме за хората без слух и за жестовия език, днес ще предложим на вашето внимание седем полезни неща за жестовия превод, преводача/тълкувателя и неговата роля, калкирането в жестовата комуникация, правото на създаване на нови жестове и причините да се случва "изгубване в превода".

Скъпи читатели, през 2018 г. ООН прие на свое заседание 23 септември за Международен ден на жестовите езици. Международната седмица на глухите тази година стартира под мотото „Жестовият език – право на всички!”. Акцентът в следващите седем дни ще бъде върху правото на хората без слух от всички възрасти, етнос и култури да общуват, да се обучават и да бъдат равноправни граждани чрез езика на знаците. Темата за Понеделник е общодостъпността на жестовия език.