За езика, политическата коректност и жестовата комуникация
Говоримият език расте и се обогатява, но с времето част от лексикалния запас се обвива в тишина и забрава. Като онези овехтели думички, отпаднали от всекидневния говор. Днес те звучат архаично, но и събуждат умиление по времената, в които езикът е бил наситен с повече благост и човеколюбие. Днешният модерен, изпъстрен с чуждици и сленгове изказ звучи студено и сякаш е лишен от душа. Някак синтетичен. Допълнителна изкуственост в него добавя и политически коректният език, предлагайки заобиколни, смекчаващи заместители на предполагаемо накърняващи достойнството термини, използвани за хора от малцинствените групи.
Изменения и допълнения в Закон за българския жестов език
На 16 ноември 2022 г. в Народното събрание се проведе заседание, водено от Комисията по труда, социална и демографска политика, в чийто дневен ред бе и Законопроект за изменения и допълнения на Закона за българския жестов език (48-202-01-6).
За обучението с жестов език
Нов български университет (НБУ) съобщи, че преподаватели и служители на висшето учебно заведение започват изучаване на български жестов език. Целта е да се подобри в значителна степен познаването на спецификите на хората със сензорни нарушения, обслужването на глухи студенти в университета и академичното им функциониране като цяло.
Изгубени в превода
Голяма част от дефинициите, които официално се употребяват спрямо хората със слухова загуба у нас, са погрешни заради неправилното им тълкуване от чужд език. Когато се превежда информация от чужд език (обикновено англоезична), е добре да се познават тънкостите на езика и значенията на думите, в противен случай грешките водят до самоволно дефиниране, което в никакъв случай не е съобразено с медицинския или културен аспект на състоянието на тишина при хората със слухова загуба.
Измамата „около 120 000 глухи в България”
В публичното пространство нерядко циркулира изказването, че „Няма точна статистика, но глухите в България са около 120 000”. То е не само абсурдно, но е и осъдително разпространение на заблуждаващи и неверни данни. Завишената численост обаче послужи като аргумент в прокарването на Закона за българския жестов език, придавайки тежест на необходимостта от приемането му заради наистина огромен брой хора. Последиците от тази заблуда са много по-тежки, отколкото се счита.
Калкиране или за грамотността в жестовата комуникация
Жестовият език (все още често наричан постарому жестомимичен) е съчетание от знаци, изобразявани както с едната или двете ръце, така и с лицева мимика. Движенията на ръката, позицията на пръстите и останалите елементи на жестовата комуникация са подпомагащи осмислянето на думите чрез визуалното им изображение в пространството. Жестовият език обаче не е еднакъв за носители и ползватели. Разчитането по устни, калкирането и мястото на тълкувателите в жестовата комуникация са акцент в днешната публикация.
Що е качествен жестов превод(ач)
Още преди приемането на Закон за жестовия език предупредихме, че ако бъде приет в този му вид, най-засегнати ще бъдат българските преводач-тълковници, заради неуместните опити за уреждане на въпроси, свързани с техните квалификации и услуги. След приемането на закона не закъсняха и мнения за необходимостта от „по-качествени преводачи”. В настоящия материал припомняме видовете жестов превод и какъв е критерият, който определя качеството на превода и квалифицираността на посредника.
Комуникационни средства и възможности на хората със слухова загуба
Една публикация в отговор на поканата на проф. дсн Божидар Ивков да гостувам в блога му "Социология на инвалидността". Публикацията не претендира за изчерпателност и е базирана на дългогодишния и пространен комуникационен опит през годините за "Ние ви чуваме" с наши и чуждестранни специалисти и лица с различна по вид слухова загуба и средства за общуване.
Законът за българския жестов език – кутия на Пандора
На 21 януари 2021 г. в Народното събрание бе приет на второ четене Закон за българския жестов език, чийто проект претърпя прецизиране на 13 януари т.г., с незначителни и по-скоро козметични поправки. С този акт България се нарежда до държавите, легализирали в националните си законодателства езика на знаците, което е единственият плюс от приемането му. Легализирането е несъобразено с националните особености на държавата ни и с хората, съставляващи нечуващата ѝ общност. Какво в действителност бе узаконено, какви са последиците и реакциите от това, разглежда (без да претендира за изчерпателност) настоящият анализ.