Родители и деца

На 30 май (вторник) голямата зала на столичното Народно читалище „Николай Хайтов“ се напълни с родители и деца със слухова загуба, които уважиха премиерата на книгата с приказки „Вълшебства от залива Атлиман“. Авторът Костадин Боянов и нечуващият илюстратор Моника Войкова посрещнаха малки и големи гости с хубави изненади, които превърнаха премиерата в чудесен детски купон.

По повод Международния ден на детето, на 4 и 5 юни 2022 г. в Пловдив за пореден път ще се проведе „Детски фестивал на знанието и движението”, организиран от  Народна библиотека „Иван Вазов”, СНЦ „Асоциация за социална, здравна и правна помощ“ и Клуб за планинско - приложни спортове "АГАРТА", в сътрудничество със Съвместно командване на специалните операции.

Слуховите смущения се появяват по много причини и всички имат своя специфика, което затруднява откриването им при много малките деца. Новородените нямат все още рефлекс за съсредоточаване и вслушване. Бебето шари с очички във всички посоки и сякаш не отчита звуците наоколо. Малките деца до 3 години също имат нисък праг на слухово внимание, което може да създаде впечатлението, че не чуват гласовете на хората край тях. В настоящата публикация разглеждаме типовете слухова загуба и как се идентифицира от родителите липсата на слух.

В навечерието на първия учебен ден напрежението всякога е по-осезаемо както за децата, така и за родителите им. Особено за децата със слухова загуба, за които този ден е свързан с повишена концентрация на вниманието и по-динамична комуникация. Kaĸ дa пoдпoмoгнeм дeтeтo cъc cлyxoзaгyбa дa ce cпpaви c нoвитe пpeдизвиĸaтeлcтвa? Kaĸвo e пpaвилнoтo oтнoшeниe ĸъм дeтe cъc cлyxoв дeфицит oт cтpaнa нa poдитeли, yчитeли, yчeници? Публикацията ни не претендира за изчерпателност, само за основни насоки, базирани на личен опит.

Скъпи читатели, незабравимо е усещането да се озовеш сред деца и да виждаш радостта в очите им, докато любопитно и малко плахо надничат в торбичките с подаръци, за да видят какво си им донесъл. А когато сред децата откриваш истински художествени таланти, разбираш колко синхрон има между това, което даваш и онова, което получаваш. Децата получиха картички, нарисувани от художници от света на Тишината. "Ние ви чуваме" им гостува с любезното съдействие на Ваня Топалска от конна база Адгор, доброволец към БЧК, за да сподели с тях празничните коледни емоции. Нека ви разкажа за трогателната среща. И да знаете, ангелите са навсякъде! :)

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, след пресконференцията, ето че и дългоочакваният юбилей, който подготвяхме толкова старателно от повече от половин година, бе дочакан, отбелязан и насели много душици с хубави спомени. За тях искам да ви разкажа сега, за да съпреживеете празника и всички емоции от съботния ден на 12 септември. Истински голям празник, с над 250  уважили го, с щастливи деца, торта, хубословия, изненади и много, много вълнение. Смесица от тържественост, заради официалните гости, и с привкус на палавост, спотаена зад цветните балони. 40-тият рожден ден на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух.

Скъпи приятели и читатели, “Ние ви чуваме” бе медиен партньор на националната кампания по случай 40-годишнината на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух. Част от нея бе и пресконференцията, уважена от национални медии, която се проведе на 8 септември 2015 г. в зала „Мерджан” на столичния хотел „Рамада”.

Скъпи приятели и читатели, в статията със заглавие „Питай, опитвай и не се обезсърчавай” ви разказахме историята на малкия Валери, която баща му сподели с нас. През декември м.г., няколко дни след третия рожден ден на момченцето и след множество проучвания за по-добър информиран избор, родителите му се решават на кохлеарно имплантиране. Трудно решение, но – оказало се – правилното. Поводът за настоящата публикация се дължи на неизказаната радост на родителите му  от първите положителни резултати.

Валери e само на 3 годинки и е от Стара Загора. Малкият е със слухозагуба, която семейството изживява болезнено, предвид факта, че ситуацията е нова за тях, непозната и поради това – в известен смисъл плашеща. Въпросите дали правят най-доброто за детето си, какво трябва да се направи още и търсенето на средства да облекчат стреса за всички се превръщат в страховити призраци. Семейството на Валко предполага, че слухът му е увреден след раждането – от антибиотици или ваксината Пентаксим. Бабата на детето има спомени, че като бебе малкият е реагирал на името си. За историята на един труден избор в кохлеарното имплантиране разказва бащата на момченцето - Петко Нейков.

Ако дете под 10 години иска разрешение или се допитва до мнението на родителя си, това е в реда на нещата. Но ако е на почти 30 и се налага да иска позволението или одобрението на мама и тате, това определено е обезпокоително. В настоящата публикация чрез примери се разглеждат ситуации, при които е заличена границата между грижа и контрол от страна на родителя, което от своя страна води до зависимост на детето и страх от самостоятелност. Когато детето е със слухов дефицит и /или със затруднения с говора, обикновено е извинимо и оправдано до него да се намира помощен асистент и още повече, ако това е собственият му родител, за да се чувства то по-спокойно. Но дори в този случай говорим по-скоро за изключения, в които става дума за еднократна, временна и конкретна помощ, при това само когато е наистина крайно необходимо. Но какво се случва, когато тази помощ е перманентна и е начин на живот?