В навечерието на първия учебен ден напрежението всякога е по-осезаемо както за децата, така и за родителите им. Особено за децата със слухова загуба, за които този ден е свързан с повишена концентрация на вниманието и по-динамична комуникация. Kaĸ дa пoдпoмoгнeм дeтeтo cъc cлyxoзaгyбa дa ce cпpaви c нoвитe пpeдизвиĸaтeлcтвa? Kaĸвo e пpaвилнoтo oтнoшeниe ĸъм дeтe cъc cлyxoв дeфицит oт cтpaнa нa poдитeли, yчитeли, yчeници? Публикацията ни не претендира за изчерпателност, само за основни насоки, базирани на личен опит.

Скъпи читатели, днес ви представяме една публикация на психолога Силвия Аладжова, която е част от екипа на „Ние ви чуваме”. Темата за децата със слухови дефицити и за въпросите, които си задават както те, така и родителите им, за емоционалния свят зад Тишината – днес, в „Различните деца”.

Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.

Животът е пълен с изненади, които вади като вълшебник от магически ръкави. Не бих казала, че изненадите в повечето случаи са от тези, които се харесват. Но пътят към прозренията винаги е осеян с дози болезненост – просто няма друг начин да се събудиш и да прогледнеш за някои неща, без да се случат онези другите, болящите. Просто е – за да оздравееш, трябва първо да преминеш през болестта. А за да останеш здрав, трябва да помниш, че всяка болест се явява сигнал да гледаш, където трябва.

Ако дете под 10 години иска разрешение или се допитва до мнението на родителя си, това е в реда на нещата. Но ако е на почти 30 и се налага да иска позволението или одобрението на мама и тате, това определено е обезпокоително. В настоящата публикация чрез примери се разглеждат ситуации, при които е заличена границата между грижа и контрол от страна на родителя, което от своя страна води до зависимост на детето и страх от самостоятелност. Когато детето е със слухов дефицит и /или със затруднения с говора, обикновено е извинимо и оправдано до него да се намира помощен асистент и още повече, ако това е собственият му родител, за да се чувства то по-спокойно. Но дори в този случай говорим по-скоро за изключения, в които става дума за еднократна, временна и конкретна помощ, при това само когато е наистина крайно необходимо. Но какво се случва, когато тази помощ е перманентна и е начин на живот?

Появата на дете е свързано с много трепети и радост, но и с много притеснения за здравето на най-малкия очакван член на семейството. Влияние върху здравето на детето оказват много други и най-различни фактори – психологическата атмосфера в семейната среда, определени хранителни, двигателни и отморяващи навици. Разбира се, не на последно място, и генетичната предопределеност. Когато детето не чува, това обикновено трудно се забелязва в най-ранната му възраст. Децата може да не реагират на звук по най-различни причини - разсеяност, инат, концентрация на вниманието във важни за тях неща. Кога точно се установява, че липсата на реакция се дължи на слухови нарушения, и какво съветват специалистите? "Ние ви чуваме" се допита до проф. д-р Диана Попова и сурдопедагогът Светла Коралска.

Темата за децата с липсващ слух е особено деликатна, но колкото по-често се говори за нея, толкова по-голям е и диапазонът от гледни точки към проблематиката, който би могъл да помогне на родители с нечуващи деца да преодолеят първоначалния си шок и да изградят адекватно поведение към нуждите им. В тази публикация обръщаме внимание не само върху много съществения въпрос за приемането на слухозагубата от страна на чуващите членове на едно семейство, но и върху правилното отношение, разбирането и вникването, които са предпоставки за изграждане на пълноценна комуникация – въпреки липсата на слух.