Напредъкът на технологиите доведе до появата на средства, с помощта на които хора с тотална глухота отново могат да чуват звуците на външния свят. С течение на времето се разработват все по-малки и по-прецизни импланти, които заместват функцията на здравото ухо и позволяват развитието и усъвършенстването на говорните възможности. Кохлеарите обаче отнемат наличния остатъчен слух в по-добре чуващото ухо, затова се препоръчват обикновено за деца до 3-годишна възраст. Какво обаче ще се случи, ако възрастна двойка над 60-те реши да се имплантира в един и същи ден? Те искат заедно да преживеят всичко, заедно да се върнат в света на звуците, без да знаят какво ги чака там. Документалният филм "Сега, когато чувам" (Hear and Now, 2007), разказва за този път.

София. Макар и малка, Зала 1 в Съюза на глухите в България бе пълна до краен предел. Мнозина уважиха премиерата на филма „Сега, когато чувам” (Hear and Now), субтитриран специално за хората със слухов дефицит от Илона Нешкова и Слава Янакиева. Както сайтът ни вече писа, събитието  бе чакано с голямо нетърпение и интерес не само от тихата общност. Документалният филм разглежда темата за кохлеарната имплантация и нелекият избор да навлезеш отново в света на звуците. "Ние ви чуваме" бе медиен партньор и съорганизатор на прожекцията.

Животът е пълен с изненади, които вади като вълшебник от магически ръкави. Не бих казала, че изненадите в повечето случаи са от тези, които се харесват. Но пътят към прозренията винаги е осеян с дози болезненост – просто няма друг начин да се събудиш и да прогледнеш за някои неща, без да се случат онези другите, болящите. Просто е – за да оздравееш, трябва първо да преминеш през болестта. А за да останеш здрав, трябва да помниш, че всяка болест се явява сигнал да гледаш, където трябва.

Скъпи приятели и читатели, в статията със заглавие „Питай, опитвай и не се обезсърчавай” ви разказахме историята на малкия Валери, която баща му сподели с нас. През декември м.г., няколко дни след третия рожден ден на момченцето и след множество проучвания за по-добър информиран избор, родителите му се решават на кохлеарно имплантиране. Трудно решение, но – оказало се – правилното. Поводът за настоящата публикация се дължи на неизказаната радост на родителите му  от първите положителни резултати.

Валери e само на 3 годинки и е от Стара Загора. Малкият е със слухозагуба, която семейството изживява болезнено, предвид факта, че ситуацията е нова за тях, непозната и поради това – в известен смисъл плашеща. Въпросите дали правят най-доброто за детето си, какво трябва да се направи още и търсенето на средства да облекчат стреса за всички се превръщат в страховити призраци. Семейството на Валко предполага, че слухът му е увреден след раждането – от антибиотици или ваксината Пентаксим. Бабата на детето има спомени, че като бебе малкият е реагирал на името си. За историята на един труден избор в кохлеарното имплантиране разказва бащата на момченцето - Петко Нейков.

Темата за децата с липсващ слух е особено деликатна, но колкото по-често се говори за нея, толкова по-голям е и диапазонът от гледни точки към проблематиката, който би могъл да помогне на родители с нечуващи деца да преодолеят първоначалния си шок и да изградят адекватно поведение към нуждите им. В тази публикация обръщаме внимание не само върху много съществения въпрос за приемането на слухозагубата от страна на чуващите членове на едно семейство, но и върху правилното отношение, разбирането и вникването, които са предпоставки за изграждане на пълноценна комуникация – въпреки липсата на слух.