Сега, когато чувам
Напредъкът на технологиите доведе до появата на средства, с помощта на които хора с тотална глухота отново могат да чуват звуците на външния свят. С течение на времето се разработват все по-малки и по-прецизни импланти, които заместват функцията на здравото ухо и позволяват развитието и усъвършенстването на говорните възможности. Кохлеарите обаче отнемат наличния остатъчен слух в по-добре чуващото ухо, затова се препоръчват обикновено за деца до 3-годишна възраст. Какво обаче ще се случи, ако възрастна двойка над 60-те реши да се имплантира в един и същи ден? Те искат заедно да преживеят всичко, заедно да се върнат в света на звуците, без да знаят какво ги чака там. Документалният филм "Сега, когато чувам" (Hear and Now, 2007), разказва за този път.
Премиера на филм събра приятели без слух от близо и далеч
София. Макар и малка, Зала 1 в Съюза на глухите в България бе пълна до краен предел. Мнозина уважиха премиерата на филма „Сега, когато чувам” (Hear and Now), субтитриран специално за хората със слухов дефицит от Илона Нешкова и Слава Янакиева. Както сайтът ни вече писа, събитието бе чакано с голямо нетърпение и интерес не само от тихата общност. Документалният филм разглежда темата за кохлеарната имплантация и нелекият избор да навлезеш отново в света на звуците. "Ние ви чуваме" бе медиен партньор и съорганизатор на прожекцията.
Когато всеки ден е доброта
Животът е пълен с изненади, които вади като вълшебник от магически ръкави. Не бих казала, че изненадите в повечето случаи са от тези, които се харесват. Но пътят към прозренията винаги е осеян с дози болезненост – просто няма друг начин да се събудиш и да прогледнеш за някои неща, без да се случат онези другите, болящите. Просто е – за да оздравееш, трябва първо да преминеш през болестта. А за да останеш здрав, трябва да помниш, че всяка болест се явява сигнал да гледаш, където трябва.
Щастието да си в света на звуците
Скъпи приятели и читатели, в статията със заглавие „Питай, опитвай и не се обезсърчавай” ви разказахме историята на малкия Валери, която баща му сподели с нас. През декември м.г., няколко дни след третия рожден ден на момченцето и след множество проучвания за по-добър информиран избор, родителите му се решават на кохлеарно имплантиране. Трудно решение, но – оказало се – правилното. Поводът за настоящата публикация се дължи на неизказаната радост на родителите му от първите положителни резултати.
Питай, опитвай и не се обезсърчавай!
Валери e само на 3 годинки и е от Стара Загора. Малкият е със слухозагуба, която семейството изживява болезнено, предвид факта, че ситуацията е нова за тях, непозната и поради това – в известен смисъл плашеща. Въпросите дали правят най-доброто за детето си, какво трябва да се направи още и търсенето на средства да облекчат стреса за всички се превръщат в страховити призраци. Семейството на Валко предполага, че слухът му е увреден след раждането – от антибиотици или ваксината Пентаксим. Бабата на детето има спомени, че като бебе малкият е реагирал на името си. За историята на един труден избор в кохлеарното имплантиране разказва бащата на момченцето - Петко Нейков.
То не чува. Ами сега?
Темата за децата с липсваща или трудна чуваемост е особено деликатна, но колкото по-често се говори за нея, толкова по-голям е и диапазонът от гледни точки към проблематиката, който би могъл да помогне на родители с нечуващи деца да преодолеят първоначалния си шок и да изградят адекватно поведение към нуждите им. В тази публикация обръщаме внимание не само върху много съществения въпрос за приемането на слухозагубата от страна на чуващите членове на едно семейство, но и върху правилното отношение, разбирането и вникването, които са предпоставки за изграждане на пълноценна комуникация – въпреки липсата на слух.