Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, има срещи и събития, прекрасните впечатления от които се преживяват дълго след приключването им. Като медиен експерт на СГБ, имах удоволствието да бъда поканена на 17 февруари 2016 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”, където гостуваше Амбър Смок, директор на Института по застъпничество на хората с увреждания в Чикаго, Илинойс –  „Access living”. Г-жа Смок е със слухова загуба и провежда обучения на ресурсни учители. В България тя бе по покана на Националната асоциация на ресурсните учители в България (НАРУ), и пожела да се срещне с преподаватели и студенти от специалност „Слухово-речева рехабилитация”, както и с представители на общността на хората със слухови дефицити у нас. Организацията на срещата бе осъществена от доц. д-р Неда Балканска, ръководител на специалност “Слухово-речева рехабилитация”,  катедра Специална педагогика и Логопедия към ФНПП.

Публикувана в Образование
Петък, 02 Август 2013 03:00

На кого е нужен жестов език?

Езикът на знаците (или жестовият език) е предпочитано средство за комуникация от хора без слух, но за него се знае много малко сред широката общественост. На кого е нужен жестовият език? Какво е той, на какви правила се подчинява? Универсален ли е? На този и още много други въпроси се постарах да отговоря според опита и наблюденията си. Въпросите ми бяха зададени от човек, желаещ да надникне в света на Тишината и да се осведоми как общуват хората без слух, и защо не всички от тях използват езика на знаците. Радващо е, че все повече стават тези, които имат желание да внесат повече яснота в някои свои разбирания по тези въпроси. Интервюто бе проведено по скайп на 29.07.2013 г., и го публикувам без съкращения. Казаното тогава е валидно и днес.

Публикувана в Жестовият език

През 2012 г. в. „Гардиън” публикува материал на Чарли Суинбърн, посветен на проблематичния достъп на родители на деца със слухова загуба до знаковия език в Англия, курсовете по който са непосилни финансово за много двойки, а това ги ощетява в комуникацията с децата им. Въпреки задната дата, темата все още е актуална. Суинбърн е журналист на свободна практика и сценарист. Идва от семейство с двама глухи родители и самият той е частично глух. Пише за Гардиън и ББС Онлайн по въпроси, свързани с културата на глухите. Настоящата му статия е плод и на личния му опит, тъй като Чарли е баща на две деца, също със слухови дефицити. Написал е много драматични истории, преведени на жестов език и адаптирани за телевизионни предавания. Главен редактор е и на новинарския сайт „Куцото пиле”.

Публикувана в Родители и деца