Гостът ни днес е слухово-речеви рехабилитатор и преподавател на дечица със слухова загуба от началните класове в столичното специализирано училище „Проф. Д-р Дечо Денев”. Освен това е жестов преводач, хореограф и ръководител на детска група по синхронно пеене с мимика и жест. За обучението на децата, арт проявите на малките ученици, вълшебството на танца и за жестовия език разговаряме с Камелия Захариева.

В навечерието на първия учебен ден напрежението всякога е по-осезаемо както за децата, така и за родителите им. Особено за децата със слухова загуба, за които този ден е свързан с повишена концентрация на вниманието и по-динамична комуникация. Kaĸ дa пoдпoмoгнeм дeтeтo cъc cлyxoзaгyбa дa ce cпpaви c нoвитe пpeдизвиĸaтeлcтвa? Kaĸвo e пpaвилнoтo oтнoшeниe ĸъм дeтe cъc cлyxoв дeфицит oт cтpaнa нa poдитeли, yчитeли, yчeници? Публикацията ни не претендира за изчерпателност, само за основни насоки, базирани на личен опит.

Има хора, чиито качества с времето не избледняват, а напротив, катализират и вдъхновяват други хора. Има дни, в които потребността да си спомниш за тези хора е израз на топла благодарност и признателност за завещаното от тях. Има дати, които се помнят тъкмо заради възможността да съпреживееш тези спомени  и да се обогатиш с нови познания. Точно такава дата бе 3-ти декември, когато в 13.00ч в зала 62 във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” бе открито тържеството, посветено на дефектолога Венелин Иванов – личност твърде многостранно развита, чиято стогодишнина от рождението бе удачно отбелязана в Международния ден на хората с увреждания.

Първата стъпка преди училище винаги е детската градина. Достатъчно трудно е, когато си дете, но още по-трудно е, когато си дете без възможност да чува. Тогава предучилищното обучение се превръща в особено отговорна дейност, предвид специалните потребности на малчовците със слухова загуба. 

Проф. д-р Диана Попова е завеждащ сектор “Аудиология” към Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Компетентен и ерудиран специалист по отоневрология и отоларингология, проф. Попова има редица участия в наши и международни симпозиуми, а на проведения преди 2г. в Правец XIV-ти Белинов симпозиум, тя коментира темата за новите индикации за кохлеарно имплантиране и подходите на лечение в отологията (раздел от медицината, изучаващ анатомията, физиологията и патологията на външното, вътрешното и средното ухо, както и диагностиката и лечението на заболяванията им, бел.моя). Във връзка с темите за ранната рехабилитация на деца с увреден слух, слуховия скрининг и слухопротезиране, се свързахме с проф. Попова за отговор на така важните за много родители въпроси за слуховото здраве на децата им. По-долу следва интервюто, без съкращения.

За ученици и студенти със слухови дефицити в Дания са положени усилия, за да се чувстват в максимално комфортна учебна среда, в зали с подходяща акустика и екрани. Съобразявайки се с обстоятелството, че в класа има учащи с различни слухови затруднения, преподавателите спазват няколко елементарни, лесно изпълними и много полезни правила. Общото между всички тях е, че са ориентирани към запазване на личното достойнство и едновременно с това осигуряването на максимално приобщаваща и комфортна учебна среда.

Оказва се, че не е достатъчно да сложиш на дете със слухова загуба кохлеарен имплант, за да го върнеш обратно в света на звуците. Поставянето на КИ освен скъпа процедура и морална дилема, повдига и въпроси, свързани с последващата рехабилитация. За нея не е достатъчно да има само добър специалист, но – оказва се, и специфични условия, свързани с акустиката. Интересно американско изследване, финансирано от Фондация за научни изследвания „Густав и Луис Пфайфър” и от Националния институт за изследвания и рехабилитация на хората с увреждания, показва как в редица училища в щата Масачузетс (САЩ) са решили този проблем.

Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.

Ако дете под 10 години иска разрешение или се допитва до мнението на родителя си, това е в реда на нещата. Но ако е на почти 30 и се налага да иска позволението или одобрението на мама и тате, това определено е обезпокоително. В настоящата публикация чрез примери се разглеждат ситуации, при които е заличена границата между грижа и контрол от страна на родителя, което от своя страна води до зависимост на детето и страх от самостоятелност. Когато детето е със слухов дефицит и /или със затруднения с говора, обикновено е извинимо и оправдано до него да се намира помощен асистент и още повече, ако това е собственият му родител, за да се чувства то по-спокойно. Но дори в този случай говорим по-скоро за изключения, в които става дума за еднократна, временна и конкретна помощ, при това само когато е наистина крайно необходимо. Но какво се случва, когато тази помощ е перманентна и е начин на живот?

Слуховите апарати и кохлеарните импланти често привличат вниманието на околните, а също и това на децата. Естественото детско любопитство към тези странни предмети и тяхното предназначение понякога може да предизвика неудобни ситуации. Как да обясните на детето си, когато ви задава въпроси за „машинките”, които носят децата със слухова загуба? Какво да ги посъветвате, ако други деца се интересуват от апаратчетата на вашето дете? Нека видим какво ни показва споделеният опит на родители със слухово протезирани дечица.