В съботния следобед на 2 ноември в просторната зала на галерия „Контраст” специализираният сайт „Ние ви чуваме” отбеляза 10-ти рожден ден с Обща изложба на художници от света на Тишината. Един незабравим юбилей, с наистина много гости, хубави думи, прекрасни творби, искрена обич и много, много светлина! И защото всяка хубава приказка трябва да се разказва отначало, нека чрез днешния репортаж да стане достъпна за всички, които не успяха да се потопят на живо в нея.

На 1 ноември, наравно с деня на народните будители, се отбелязва и Ден на българската журналистика. Журналистиката е професия динамична, комуникативна, свързана с непрекъснато слухово внимание. Не би била предпочитан избор като поле за професионална реализация на хора със слухов дефицит. И все пак, може ли да има журналист без слух? Пред какви предизвикателства би бил изправен? Надявам се, че отговорът на тези и на още много други въпроси ще може да откриете в професионалния ми опит, който споделям с вас в навечерието на  юбилейната годишнина на „Ние ви чуваме”.  

Скъпи читатели, един юбилей е вълнуващо събитие. Децата чакат рождения си ден с голямо нетърпение - заради всички емоции, изненади и заради възможността да го споделят с много приятели. И защото през м. Октомври „Ние ви чуваме” ще отбележи 10-тата си годинка, подготовките за нея започнаха още от началото на 2019-та. И ето ни сега, пораснали и готови да споделяме още изненади. Първата от тях ще е видима за вас още с отварянето на сайта – новата му визия. Защото всяко обновение започва първо отвътре.

Неотдавна в интервю ми бе зададен въпросът какви предизвикателства стоят днес пред хората със слухови дефицити, които търсят работа. Безспорно увереността в себе си е качество, което предопределя успеха, но има още множество аспекти, към които настоящата публикация ще се опита да насочи вниманието на заинтересованите. И да повдигне въпроси, изясняването на които значително може да осветли пътя на търсенията им. Публикацията няма претенцията за изчерпателност, но е базирана на личен опит, търсения, отговори.

Последните дни на септември светят в меко сияние. Петък е, 28-ми. Слънчеви лъчи танцуват из красивите шарки по павираните улици на Ямбол. Тих късен следобед, един от онези, в които предстои да се случи нещо голямо. Почти като чудо. Във фоайето на Ритуалната зала, сред хиляди спомени за обети и тихо изречени клетви, сияят по стативи и триножници погалени вълшебства – 26 рисунки, родени от беззвучния свят на Мирела Венциславова. Момичето от Русе, което ги събужда от Тишината. С обич.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, преди пет години на една прекрасна блогърка – Кристина Митева - хрумва идеята за проект – разговори с хора, които имат какво да кажат, без да спадат към „известните” и „успелите” личности. Тя вярва, че всеки има какво ценно да сподели с другите, защото отвъд различията на формата и предназначението, същността е еднаква. Така на 18 август 2013 г. се появява проектът „Един от нас споделя” – интервюта, на които се отзовават хора с всякакви съдби и истории, с различни професии, познати и непознати. С времето историите се увеличават, за да се превърнат в изворчета – за отпиване с чисто сърце. Защото онова, което обединява тези толкова много и толкова различни истории, е искреността. Най-важният елемент, когато се свързваш с другите чрез споделянето.

Допреш ли ръка до каквото и да е... то проговаря – с форми, текстура, топлина. Разкрива ти цял един свят, много отвъд думите. Пръстите ти могат да му върнат отговора с нежност, с ласка, сила. Могат да рисуват, обяснявайки. Могат да са моливът, който пише истории, да ги изтрива и да ги разказва отново. Върху човешката кожа написаните с докосване истории са разказ за Живота – за тези, които не го осезават чрез зрение и слух. Но тяхната чувствителност е страницата, която не само пази всяка разказана им история, но може да бъде и моливът, който да опише света отвъд видимото. Има думата Сензитивността - на семинара на НАСГБ „Алтернативни методи за комуникация при сляпо-глухи лица” (12-13 май 2018). 

Дали се гони страшното и лошото със страховита визия? Един вид, да си премерим страхотията и по-страшният да надделее. Страшен само отвън, но не и отвътре, под маската... Нужни ли са обаче маски и не е ли по-добре да се довериш на силата на това, което е вътре и което всичко побеждава? Случва ли се онова доверие, в което единственото оръжие е Любовта, защото е способна да целуне всеки озъбен страх и да го превърне в илюзия? Може би именно предрешената Любов е в състояние да опазва по-добре това, което ú принадлежи...

В мразовития вторник уютът на книжарница „Сиела” – Ректората привлича доста посетители. 14 ноември е, Световният ден за борба с диабета*. Слизам по стълбите и се озовавам в прегръдките на Доротея Луканова, чиято усмивка достойно съперничи на щедрото осветление. Днес е финалното представяне на сборника с разкази „Детство”, в който преди година и половина, 34-ма автори се бяхме разровили из сандъчетата си с лични детски спомени, за да напълним синята книжка, средствата от която да бъдат в подкрепа на деца с диабет в отделението по диабет на клиниката по ендокринология на столичната Специализирана болница за активно лечение по детски болести.

Различните са винаги будители. В своето време те са фаровете, които са се включили по-рано от необходимото за останалите, но не и по-рано, отколкото е изисквала мисията им. Будността е състояние на отвореност към всичко, което е. Способност да усещаш повеите на времето, да си в синхрон с реалността и да правиш действени стремежите си за по-добър свят и бъдеще. Днес повече от всякога са нужни нови стимули, които повдигат духа. Лично за мен е радващо и стоплящо да виждам колко много и все повече стават будителите у нас, които с личния си пример и човечност напомнят на света, че по-доброто бъдеще се случва в заедност. Те докосват скритите струни на духовността, скътана дълбоко у всеки, чрез силата на красотата и добротворчеството във всичките им форми. Напомнят, насърчават, посяват и оставят всекиму събуждането – в нужното време и с нужното темпо. Защото всяко събуждане започва първо отвътре.