Четвъртък, 05 Февруари 2015 02:00

И супергероите понякога не чуват

Написана от

Когато си дете и се озовеш в Тишината, за теб е лесно да привикнеш. Да скиташ из непознати местенца, да откриваш как нещата звучат по нов начин. Звукът е далеч от теб – този отвън, но пък вътре също има. Отражения на звуци, вибрации, какви ли не неща. Разбира се, за хората около теб, за мама и тате, е шок да си толкова откъснат от техния свят. Те не познават мястото, където си. И искат да излезеш оттам. Затова съществуват слуховите апарати и кохлеарните импланти. Вярно, те могат да направят околните звуци по-силни, могат да махнат тихата бариера и да чуеш отново гласовете на всички, музиката, грохота от уличното движение. Но хората те заглеждат заради тях, а това е неудобно. Когато си дете, да се чувстваш неудобно заради нечие любопитство е далеч по-страховито от това да не чуваш...

Така стоят нещата и за Антъни Смит. Той е от Салем, в Ню Хемпшър (САЩ). Когато е на 7 години, е с пълна липса на слух в дясното ухо и минимален остатъчен в лявото заради зловещо звучащата „мозаична тризомия”, от която страда. Както много дечица в подобна ситуация, му се налагало да носи слухово апаратче. Детският свят е цветен и пъстър. Затова производителите на слухови апарати са разработили устройства в различна цветова гама, за да ги направят по-привлекателни за децата. Малкото устройство с наситено син цвят обаче депресирало момченцето, което обича комикси и истории за супергерои. През 2012-та той е толкова потиснат, че отказва да носи апаратчето си в училище. Причината: „Супергероите не носят такива сини неща в ушите си”.

Майката на Антъни, Кристина Д’Алесандро, решава да изпробва една смела идея. Пише до компанията Марвъл Комикс Юниверс в Ню Йорк Сити, която пуска на пазара историите за Супермен и Айрънмен, и в писмото си обяснява ситуацията. Пита какво би могло да се направи, за да се върне усмивката на малчугана.

В отговор Нелсън Рибейро, проектант и помощник-редактор, създава изцяло нов супергерой, наречен „Синьото ухо” (The Blue Ear). Издателите получават какви ли не неща по пощата, но това писмо просто успява да докосне проектантите. Рисунката на свръхсилният спасител със син плащ и буква Б на гърдите по-късно се доразработва в детски вариант от художника Мани Мадерос, който счита, че е чудесна идея супергероят да бъде като прототипа си, малкият Антъни. Слоганът е „Благодарение на моето средство за слушане мога да чуя някой в беда!”. И супергероите понякога не чуват, но пък носят слухови апарати.

Антъни, разбира се, бил най-щастлив. Той дори занесъл рисунката в училище, където се провела „седмица на супергероя”, а покрай него Синьото ухо вече е обичан персонаж. Дори прекалено – сега всички деца искат да имат сини апаратчета като него. По-важното в историята обаче е, че е открит находчив и достъпен начин за представяне на слуховия дефицит, което за стотици малки нечуващи читатели е емоционално и психическо облекчение.

Историята далеч не свършва до там. Както научаваме от Deaf Canada, вече съществува и супергероиня с… кохлеарен имплант. Нарича се Сафейра и е почитателка на розовия дрескод. Тук целта е друга – Сафейра е създадена от Марвъл Комикс по поръчение на Нюйоркския институт за изследване на детския слух, като превенция специално за дечица, приспособяващи се след кохлеарно имплантиране, които трябва да се справят по някакъв начин със свикването с устройството, тормозът, липсата на слух и произтичащите от това негативни емоции. Супергероинята с розово-лилав кохлеарен имплант е била показана пред малки пациенти в института, а по-късно е видяна от още 150 000 ученици в няколко района на Ню Йорк.

Идеята децата да се почувстват силни и уверени, също като супергерои, среща голямо разбиране от страна на обществеността и на кмета на Ню Хемпшър, Лу Д’Алесандро, който по една случайност е дядо на малкия Антъни Смит, Синьото ухо.

Изкуството, което в болшинството случаи е възхвала на божествеността, в конкретния случай  е просто акт на очовечаване на суперсъщества в подкрепа и съпричастност на онези, на които им е нужно да вярват, че въпреки липсата на слух са не по-малко божествени.

Христина Чопарова

изображения: интернет 

Прочетена 711 пъти