По инициатива на Европейската мрежа за независим живот (ENIL), от 1992 г. на пети май се отбелязва Ден за независим живот (Independant Living Day), който тази година навлиза в своето седмо издание. На този ден хората със слухови, зрителни, двигателни и други специфични медицински състояния поставят въпроси, свързани с по-достойния живот и адекватна социална грижа. „Ние ви чуваме” изрази позиция, че за цялостна промяна на отношението и политиките към хората с дефицити е необходимо да не бъдат наричани „с увреждания”. Системата ги убива още с определението за тях.

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", наш гост е една очарователна психоложка, специален педагог с впечатляваща практика в Националната асоциация на сляпо-глухите в България (2009-2018). Тя е на 33 и е от Пловдив. Понастоящем защитава докторска дисертация във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" с тема, свързана със стигмата върху хора, чиято комуникация е различна от словесния език. За сензитивността, езикът на знаците, хаптичната комуникация и най-вече за холистичния подход в общуването разговарям днес с Анна Ройдева.

Върху човешката кожа написаните с докосване истории са разказ за Живота – за тези, които не го осезават чрез зрение и слух. Но тяхната чувствителност е страницата, която не само пази всяка разказана им история, но може да бъде и моливът, който да опише света отвъд видимото. Има думата Сензитивността - на семинара на НАСГБ „Алтернативни методи за комуникация при сляпо-глухи лица” (12-13 май 2018). 

Живеем в интересни времена и много неща се променят. Все по-често се срещат изказвания на хора, че не гледат телевизия. И наистина, телевизията днес не е това, което бе. Но телевизията днес все още е масовото средство, чрез което новините достигат до всеки дом. Много зависи обаче какви новини. И за кого. Когато се замислим за тези хора, за които е проблематичен достъпът до медийни продукти, изникват два въпроса – дали техните дефицити не са своеобразна „защита”, и ако това е така, имаме ли правото да се намесваме в тяхното проглеждане или прочуване, осигурявайки им достъп? И най-после, можем ли да им предложим чрез него един по-красив свят, отколкото този, който са си изградили, или просто искаме да бъдат там, където и ние сме? Достигаме ли се и къде точно се срещаме в медийното пространство?

 Да бъдеш без слух или зрение е вид посланичество, което има тук и сега своята мисия, и особено днес, когато се изменят много от представите за общуване, за свързаност. И в тази мисия Националната асоциация на сляпо-глухите в България е мъдър посланик вече две десетилетия, и прави необходимото, за да бъде видима тишината и чута тъмнината. По повод 20-тия си юбилей, НАСГБ проведе в Пловдив от 3 до 5 октомври 2017 г. международна среща под надслов „Виж тишината, чуй тъмнината”, за която вече ви информирахме.

Както многократно сме разяснявали тук, хората със слухова недостатъчност са разнородна група в семейството на тихата общественост –  тежко чуващи, Глухи, оглушали, с намален слух вследствие на заболявания или старост и т.н. Поради това широко възприетият израз „хора с увреден слух” е твърде общо (освен че е неточно) понятие за потребители със слухова недостатъчност, всеки от които ползва свои изразни средства за комуникация.