Понеделник, 28 Май 2018 15:00

Има думата Сензитивността

Допреш ли ръка до каквото и да е... то проговаря – с форми, текстура, топлина. Разкрива ти цял един свят, много отвъд думите. Пръстите ти могат да му върнат отговора с нежност, с ласка, сила. Могат да рисуват, обяснявайки. Могат да са моливът, който пише истории, да ги изтрива и да ги разказва отново. Върху човешката кожа написаните с докосване истории са разказ за Живота – за тези, които не го осезават чрез зрение и слух. Но тяхната чувствителност е страницата, която не само пази всяка разказана им история, но може да бъде и моливът, който да опише света отвъд видимото. Има думата Сензитивността - на семинара на НАСГБ „Алтернативни методи за комуникация при сляпо-глухи лица” (12-13 май 2018). 

Публикувана в Психология
Петък, 02 Юни 2017 14:00

За думите и отношението

За да започне една промяна, тя започва първо във всеки човек. Едва след това, покрай неговите действия, започва да се проявява и в света. Но за да има възможност която и да е промяна да се случи, трябва да са налице условия -  и едно от тях е готовността да гледаш на нещата по различен отпреди начин. Мисълта води след себе си действието, а не обратното.

Публикувана в Психология

Има хора, чиито качества с времето не избледняват, а напротив, катализират и вдъхновяват други хора. Има дни, в които потребността да си спомниш за тези хора е израз на топла благодарност и признателност за завещаното от тях. Има дати, които се помнят тъкмо заради възможността да съпреживееш тези спомени  и да се обогатиш с нови познания. Точно такава дата бе 3-ти декември, когато в 13.00ч в зала 62 във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” бе открито тържеството, посветено на дефектолога Венелин Иванов – личност твърде многостранно развита, чиято стогодишнина от рождението бе удачно отбелязана в Международния ден на хората с увреждания.

Публикувана в Образование
Сряда, 28 Януари 2015 02:00

Да чуваш или да слушаш?

Знаете ли, че лошото чуване би могло да бъде и реакция на твърде многото шум днес? Сякаш колкото по-шумен и технически по-обогатен става светът, толкова повече се увеличава и броят на хората, нежелаещи да слушат. Дори понякога декларирането на отказ от чуване и слушане може да зададе "програма за тишина", в резултат на което човек наистина спира да чува, чисто физически. Кое е по-важно за вас - да можете да чувате, или да умеете да слушате?

Публикувана в Психология

Когато бъде установено, че детето има загуба на слух и това бъде диагностицирано, родителите имат много въпроси и им предстои да вземат трудни решения. Децата не са просто „малки възрастни” – те са различни в много отношения. По същия начин трябва да се отнесем и с тяхната загуба на слуха – те трябва да бъдат оценени и третирани по различен начин от възрастни, зрели хора с подобни слухови дефицити. Родителите, които се интересуват и са натрупали  познания относно слуха, загубата му и свързани с това въпроси, обикновено са по-добри в това да обгрижват и защитават нуждите на детето си.

Публикувана в Психология

Езикът като средство за комуникация има привилегията да бъде предпочитан в сравнение с други видове знакови системи. Според някои източници, 65 на сто от човешката комуникация е невербална, т.е., е неречева. За разлика от вербалния език, който разчита на слуховите възприятия, невербалният си служи с жестове, мимика, изображения и символи, в перцепцията и осмислянето на които участват всички сетива. Жестовете, закодирани в езика на тялото, както и открито използваните от хората със слухови дефицити, обуславят особена култура на невербалната комуникация, която има своя специфика. Зрителният контакт, израженията на лицето, определени модели на тактилен контакт (докосване при разговор), изразителните движения на ръцете, спокойното устно артикулиране са само част от културата на изразяване, която може да бъде разбирана от различни групи от населението по целия свят. Нашата собствена култура обуславя и начинът, по който си служим с невербалната комуникация.

Публикувана в Психология
Сряда, 30 Ноември 2016 02:00

Да разчиташ по устните

Скъпи читатели, днес ще си говорим за определен тип комуникация – четенето по устните. Да ви разкажа всичко това ме провокира изповедта на Рейчъл Коб, редактор на сп. Станфорд. Тя разказа какво е усещането да разчиташ другите от ранна детска възраст. Но преди това нека споделя с вас една история – моята собствена, която много напомня тази на Рейчъл.

Когато загубих слуха си окончателно, бях на девет, и не мога да кажа кое повече ме потресе – внезапността на загубата, или обстоятелството, че почти веднага започнах да разчитам безпроблемно по устните. „Безпроблемно” надали е точната дума, защото касае само членовете на моето семейство, но не и хората, с които дотогава бях общувала инцидентно или по необходимост – съседи, приятелчета, съученици, преподаватели, докторът, случайни хора по улицата, които ме спираха да попитат за час, посока  или друго. Като лица, които ежедневно бяха до мен, родителите ми имаха устна артикулация, която ми бе лесна за разчитане. Но всички останали, които не познавах, представляваха предизвикателство, понеже не бях свикнала нито със скоростта им на говорене, нито с лицата им. Разбира се, не можех да променя факта, че някои от тях едва си отваряха устните, когато говорят, други бяха твърде емоционални и прекалено жестикулираха, дори без това да е нужно лично на мен.

Публикувана в Психология
Понеделник, 15 Декември 2014 02:00

Различните деца

Скъпи читатели, днес ви представяме една публикация на психолога Силвия Аладжова, която е част от екипа на „Ние ви чуваме”. Темата за децата със слухови дефицити и за въпросите, които си задават както те, така и родителите им, за емоционалния свят зад Тишината – днес, в „Различните деца”.

Публикувана в Психология

Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.

Липсата на сензорно възприятие, каквото е загубата на слух, често се възприема като наказание, съдбовна несправедливост и прочие негативни форми, които изграждат нагласи за обреченост и жертвена предопределеност. Всъщност, би могло да се разгледа положението и от друга гледна точка. Липсата на слух не като повод за паника, а като възможност за друг начин на справяне и обогатяване чрез различен тип комуникация.

Публикувана в Родители и деца
Четвъртък, 08 Октомври 2015 03:00

Да се слушаме с отворени очи

Когато чуете / прочетете думата „комуникация”, с какво я свързвате? Да, тя означава „общуване” в най-широк смисъл. А знаете ли, че латинската дума commūnicāre означава „да споделя”? Хората се срещат, за да общуват. Споделят. Споделянето сближава. Отделна тема е какво споделят. В този материал обаче ще акцентираме върху как.

Публикувана в Психология