За да се получи диалог, трябва и двете страни да имат еднаква нагласа за взаимна чуваемост. Хората, образно казано, са като брегове, а думите са мост между тях. Или тишината, но това е друга тема. Нека сега поговорим за думите и за причините да се изричат.

Ашли Лорънс, 21-годишна студентка от Източния университет за глухи и тежкочуващи в Кентъки (САЩ), се амбицирала покрай масовата липса на предпазни маски и също толкова масовото надомно шиене на маски от плат, да направи предпазващи средства, адаптирани към комуникационните нужди на нечуващи хора, за които е от огромно значение разчитането по устни. За прозрачните маски сайтът ни вече алармира в публикациите си за маските в условията на коронавирус, маските в официалните решения на оперативния щаб и необходимостта от прозрачни маски за нечуващи хора в обичайни медицински и дентални практики.

Епидемичната ситуация наложи реорганизация на образованието по целия свят. В следващите дни, седмици и месеци малки и големи ще трябва да общуват, работят и учат почти изцяло онлайн. За много хора привикването към дистанционна работа и учене се оказа трудно по редица причини, а за глухи и тежкочуващи трудностите са свързани не само с адаптацията, но и с техническите особености на онлайн комуникацията. Във всяка криза обаче има възможности, и в настоящата статия акцентът е както върху проблема, така и върху решението.

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", наш гост е една очарователна психоложка, специален педагог с впечатляваща практика в Националната асоциация на сляпо-глухите в България (2009-2018). Тя е на 33 и е от Пловдив. Понастоящем защитава докторска дисертация във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" с тема, свързана със стигмата върху хора, чиято комуникация е различна от словесния език. За сензитивността, езикът на знаците, хаптичната комуникация и най-вече за холистичния подход в общуването разговарям днес с Анна Ройдева.

Върху човешката кожа написаните с докосване истории са разказ за Живота – за тези, които не го осезават чрез зрение и слух. Но тяхната чувствителност е страницата, която не само пази всяка разказана им история, но може да бъде и моливът, който да опише света отвъд видимото. Има думата Сензитивността - на семинара на НАСГБ „Алтернативни методи за комуникация при сляпо-глухи лица” (12-13 май 2018). 

За да започне една промяна, тя започва първо във всеки човек. Едва след това, покрай неговите действия, започва да се проявява и в света. Но за да има възможност която и да е промяна да се случи, трябва да са налице условия -  и едно от тях е готовността да гледаш на нещата по различен отпреди начин. Мисълта води след себе си действието, а не обратното.

Има хора, чиито качества с времето не избледняват, а напротив, катализират и вдъхновяват други хора. Има дни, в които потребността да си спомниш за тези хора е израз на топла благодарност и признателност за завещаното от тях. Има дати, които се помнят тъкмо заради възможността да съпреживееш тези спомени  и да се обогатиш с нови познания. Точно такава дата бе 3-ти декември, когато в 13.00ч в зала 62 във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски” бе открито тържеството, посветено на дефектолога Венелин Иванов – личност твърде многостранно развита, чиято стогодишнина от рождението бе удачно отбелязана в Международния ден на хората с увреждания.

Знаете ли, че лошото чуване би могло да бъде и реакция на твърде многото шум днес? Сякаш колкото по-шумен и технически по-обогатен става светът, толкова повече се увеличава и броят на хората, нежелаещи да слушат. Дори понякога декларирането на отказ от чуване и слушане може да зададе "програма за тишина", в резултат на което човек наистина спира да чува, чисто физически. Кое е по-важно за вас - да можете да чувате, или да умеете да слушате?

Жестовете, закодирани в езика на тялото, както и открито използваните от хората със слухови дефицити, обуславят особена култура на невербалната комуникация, която има своя специфика. Зрителният контакт, израженията на лицето, определени модели на тактилен контакт (докосване при разговор), изразителните движения на ръцете, спокойното устно артикулиране са само част от културата на изразяване, която може да бъде разбирана от различни групи от населението по целия свят. Нашата собствена култура обуславя и начинът, по който си служим с невербалната комуникация.

Често получавам писма от родители на дечица със слухова загуба, които търсят отговори на множество въпроси с оглед на новата, непозната и плашеща за тях обстоятелствена комуникативна среда. С настоящата публикация бих искала да се обърна не само към онези родители, които ме потърсиха за съвет, координация и въпроси, но и към тези, които тепърва ще се ориентират в комуникацията с нечуващи деца.