Затрудненията със слуха, говора и зрението често са резултат от онова, което човек не желае да чуе, да каже или да види. Категоричният отказ, деклариран чрез човешките мисли, думи и постъпки се отразяват на физическото здраве, а тялото реагира със съответни състояния в отговор. Какви са начините човек да излекува онова, което сам си причинява, разглежда книгата на Луиз Хей „Излекувай живота си”.

Осем глухи момичета на възраст от 7 до 13 години пътуват с двете си учителки на път за театрално представление. По пътя училищният автобус спира заради катастрофа и това спиране ще се превърне в началото на ужас, който всички те ще помнят до края на живота си. Защото в този късен следобед в пшеничните полета на щата Канзас ще станат заложнички на трима избягали от затвора углавни престъпници. В продължение на повече от 12 часа момичетата са затворени в стара кланица, а преговорите за тях се водят от опитен в случаите на похищения агент на ФБР.

Рут Янг е това, което в Америка се нарича автор фантом, пишещ по поръчка. Тя е „книжният доктор”, който помага на нечии идеи да се родят на белия лист. В книги за самоусъвършенстване, за по-добро здраве, за всичко онова, което е в ума на другите и много искат да го кажат, но им липсват уменията да го направят. В началото на всеки Август Рут губи гласа си за неопределено време, и в тези „Дни на мълчанието” се оттегля някъде в компанията на приятеля си Арт и двете му дъщери. Арт е  доктор по лингвистика, специализирал в американския жестов език. Работата му в Центъра по глухота към Калифорнийския университет е свързана и с езикови консултации по дела с глухи затворници, срещу които се водят съдебни процеси без право на жестомимичен превод.

Холокост. На гръцки означава „пълно изгаряне” при животинско жертвоприношение. Звучи грозно и предизвиква погнуса. Никое въображение не е достатъчно, за да си представи ужаса в онези лагери на смъртта, в които напълно изгаря всичко човешко. И все пак оцелели има. Те са заклеймените от националсоциалистическия режим на Германия през Втората световна война, само защото не съответстват на антисемитските идеали на Хитлер. Оцелелите се завръщат от ада, за да разказват. Да се чете това е трудно и непреглъщаемо. Когато си само на десет и не чуваш нищо около теб, целия свят изглежда враждебен и плашещ. А когато си и набелязан за унищожение, само защото пребиваваш в тишина, основната ти цел в живота не е да разбереш защо, а да оцелееш. Това се случва на Израил Закария Дойч, роден глух, който по-късно ще смени името си на Хари Дунай и ще разкаже на света какво е „Да оцелееш в тишина: едно глухо момче през Холокоста” (Surviving In Silence: А Deaf Boy in Holocaust, The Story of Harry Imre Dunai).

Холокост. Една от най-нелицеприятните думи в политически и исторически аспект, която връща спомена за отвратителни събития в историята на човечеството, които никой не би желал да си припомня, изживявайки ги отново. През Втората световна война нацисткият режим на Адолф Хитлер обрича на страховити мъки милиони евреи, хомосексуалисти, хора от всякакво вероизповедание и увреждания чрез човешки геноцид, мащабите на който е трудно да се възприемат. През лятото на 1997 година  двама професори по история от Вашингтонския университет – Дона Райън и Джон Шушман -  провеждат интересно разследване, чрез което откриват в Будапеща петима  души,  оцелели от концентрационните лагери по време на Втората световна война. Те са унгарски евреи. И са глухи.