За да се получи диалог, трябва и двете страни да имат еднаква нагласа за взаимна чуваемост. Хората, образно казано, са като брегове, а думите са мост между тях. Или тишината, но това е друга тема. Нека сега поговорим за думите и за причините да се изричат.

За да започне една промяна, тя започва първо във всеки човек. Едва след това, покрай неговите действия, започва да се проявява и в света. Но за да има възможност която и да е промяна да се случи, трябва да са налице условия -  и едно от тях е готовността да гледаш на нещата по различен отпреди начин. Мисълта води след себе си действието, а не обратното.

Когато чуете / прочетете думата „комуникация”, с какво я свързвате? Да, тя означава „общуване” в най-широк смисъл. А знаете ли, че латинската дума commūnicāre означава „да споделя”? Хората се срещат, за да общуват. Споделят. Споделянето сближава. Отделна тема е какво споделят. В този материал обаче ще акцентираме върху как.

Срещате или ви се налага да се срещнете с човек, за когото знаете, че не чува. Не знаете нищо повече, освен това. Изпитвате известно притеснение, защото не знаете как точно е правилно да общувате с него, нито как и доколко ще се разбирате взаимно отвъд бариерите на тишината. В настоящата публикация споделям личния си опит и препоръки, базирани на дългогодишната ми комуникация с хора без слух (глухи), хора с частична слухова загуба (тежко чуващи), както и хора с различна степен на слухови затруднения (оглушали). Когато е налице желание за общуване, начини ще се намерят. 

В много от държавните учреждения в България административното обслужване не е съобразено с възможността за добра взаимна чуваемост или визуален контакт с представители на всички културни групи в българската нечуваща общност: Глухи, тежко чуващи, оглушали и лица със слухови затруднения. Какво е решението и какви са правилните начини за комуникация съобразно комуникационните средства на нечуващите? Статията е базирана на наблюдения и проучвания от дългогодишен личен и професионален опит.