Вторник, 21 Януари 2014 02:00

Българският знаков език

Скъпи приятели и читатели на сайта, за езика на знаците сме писали и преди. Като уникална знакова система, която използват хората със слухова загуба, а напоследък и все повече чуващи, интересът към него не намалява. Според множество мнения, в България причината да няма законово приет официален български знаков език (BgSL) по примера на други държави е, че жестовият език на глухите хора у нас няма статута на стабилна система, чиито носители и потребители да са всички със слухова загуба. Днес ви представям гледната точка на проф. д-р Цанка Попзлатева, преподавател във ФНПП към СУ „Св. Климент Охридски”, по темата за българския знаков език.

Публикувана в Жестовият език
Сряда, 05 Януари 2011 02:00

Жестовият език в медиите

Жестовият език като комуникационно средство е предпочитан за общуване предимно от хора с тотална слухова загуба, определящи себе си като "глухи". Обратната връзка със света на звуците за тях е приемливо да става с езика, който разбират, тъй като за мнозина от тях писмената реч е трудна за четене. Това обстоятелство наложи превеждането на медийни продукти посредством жестови преводачи на малкия екран. От една страна, този акт е уважение към хората, за които жестовият език е единственият начин за достъп до информация. От друга страна обаче за тези, които не го познават и нямат нужда от него, появата му на телевизионния екран е натрапване, което приемат като нарушение на правата им. От трета страна, по чисто технически причини жестовият превод в тв предавания е ситуиран на малък екран, което възпрепятства разчитането на устните на жестовия преводач от по-голямо разстояние от екрана. Това повдига един важен въпрос: има ли място жестовият език в тв предавания и къде точно е то?

До световните модни подиуми се опитват да стигнат мнозина, но единици са тези, които получават званието „топ модел”. Особено хора без слух. За всички вас, които може би следите тв предавания за мода, вероятно не е убягнал реалити форматът „Следващият топ модел на Америка” (America’s Next Top Model),  в който състезателите минават през 22 изключително прецизни етапа на съревнование за титлата. Във всеки от тези етапи амбициозните модели се борят за възможността да започнат кариера – в модната индустрия или друг бизнес, под зорките очи на изпълнителния продуцент, водещ и жури Тайра Бенкс – супермоделът,  който след модния подиум се превърна в успешна бизнес дама, продуцент, актриса и певица. На 4 декември 2015 г. завършва 22-рият етап от състезанието, в който победителят се оказа глух –  Найл Ди Марко.

Публикувана в Мода

Холокост. На гръцки означава „пълно изгаряне” при животинско жертвоприношение. Звучи грозно и предизвиква погнуса. Никое въображение не е достатъчно, за да си представи ужаса в онези лагери на смъртта, в които напълно изгаря всичко човешко. И все пак оцелели има. Те са заклеймените от националсоциалистическия режим на Германия през Втората световна война, само защото не съответстват на антисемитските идеали на Хитлер. Оцелелите се завръщат от ада, за да разказват. Да се чете това е трудно и непреглъщаемо.

Когато си само на десет и не чуваш нищо около теб, целия свят изглежда враждебен и плашещ. А когато си и набелязан за унищожение, само защото пребиваваш в тишина, основната ти цел в живота не е да разбереш защо, а да оцелееш. Това се случва на Израил Закария Дойч, роден глух, който по-късно ще смени името си на Хари Дунай и ще разкаже на света какво е Да оцелееш в тишина: едно глухо момче през Холокоста” (Surviving In Silence: А Deaf Boy in Holocaust, The Story of Harry Imre Dunai). 

 

Публикувана в Литература

Холокост. Една от най-нелицеприятните думи в политически и исторически аспект, която връща спомена за отвратителни събития в историята на човечеството, които никой не би желал да си припомня, изживявайки ги отново. През Втората световна война нацисткият режим на Адолф Хитлер обрича на страховити мъки милиони евреи, хомосексуалисти, хора от всякакво вероизповедание и увреждания чрез човешки геноцид, мащабите на който е трудно да се възприемат.

През лятото на 1997 година  двама професори по история от Вашингтонския университет – Дона Райън и Джон Шушман -  провеждат интересно разследване, чрез което откриват в Будапеща петима  души,  оцелели от концентрационните лагери по време на Втората световна война. Те са унгарски евреи. И са глухи.

Публикувана в Литература