Мит е, че щом едно дете е родено без слух или го е загубило в ранна възраст, то трябва задължително да усвоява езика на знаците. Много от чуващите родители по света са убедени, че заради аграматичността и бедния си лексикален фонд жестовият език не притежава потенциала да предложи на децата със слухов дефицит качествено образование. Това е причината група майки от щата Тенеси, САЩ да основат училище за орално обучение за нечуващи деца.

През 19 век в Испания се създава първото училище за ученици със слухова загуба, в което за пръв път е назначен учител без слух. Кариерата на Роберто Прадез-и-Готие (Roberto Prádez y Gautier) като първият нечуващ преподавател по калиграфия и смятане е кариера по неволя - в навечерието на испанската Война за независимост (1811-1814) той е беден и умее единствено да рисува и да пише красиво. По липса на възможност да издържа повече учители през военните години, Кралското училище в Мадрид го натоварва да преподава също и други предмети, само защото сам е предложил да го прави доброволно. Така един Глух учител по неволя задава началото на испанското образование за Глухи, тежко чуващи и оглушали.