В немскоговоряща Швейцария свързват името му с широкообхватната му дейност, довела до създаването на швейцарската Асоциация за социално подпомагане на хора със слухова загуба (SONOS). Сам той без слух от ранна възраст, посвещава живота си и неизчерпаемата си енергия на образователна, просветителска, социална и журналистическа работа за хора с различни по вид слухови дефицити. Юджийн Шутермайстер (Eugen Sutermeister).

В навечерието на първия учебен ден напрежението всякога е по-осезаемо както за децата, така и за родителите им. Особено за децата със слухова загуба, за които този ден е свързан с повишена концентрация на вниманието и по-динамична комуникация. Kaĸ дa пoдпoмoгнeм дeтeтo cъc cлyxoзaгyбa дa ce cпpaви c нoвитe пpeдизвиĸaтeлcтвa? Kaĸвo e пpaвилнoтo oтнoшeниe ĸъм дeтe cъc cлyxoв дeфицит oт cтpaнa нa poдитeли, yчитeли, yчeници? Публикацията ни не претендира за изчерпателност, само за основни насоки, базирани на личен опит.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, през изминалата 2017 година, както и в началото на тази, в много от мероприятията, организирани със съдействието на Световната федерация на глухите (WFD), образованието за хора без слух е основен акцент. Специално внимание се обръща на жестовия език, особено след като ООН обяви в края на миналата година 23 септември за Международен ден на знаковите езици.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, многократно сме ви разказвали за креативни хора без слух, чиято откривателска мисия в този живот е оставила трайни дири в различни области на науката. Всички те, без изключение, не само споделят една и съща съдба на пребиваващи в Тишината, но и еднакъв стремеж да направят света за останалите хора без слух едно по-добро място. Но тихите стъпки на великите открития водят далеч извън пределите български, а в съвременното общество са по-застъпени подпомагащите дейности, отколкото откривателските. Днес с вълнение искам да ви представя един млад човек без слух, воден от същия стремеж, който създаде уникалното и единствено у нас мултимедийно приложение с образователна цел за дечица със слухови дефицити. Дами и господа, Дамян Калчев.

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, има срещи и събития, прекрасните впечатления от които се преживяват дълго след приключването им. Като медиен експерт на СГБ, имах удоволствието да бъда поканена на 17 февруари 2016 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”, където гостуваше Амбър Смок, директор на Института по застъпничество на хората с увреждания в Чикаго, Илинойс –  „Access living”. Г-жа Смок е със слухова загуба и провежда обучения на ресурсни учители. В България тя бе по покана на Националната асоциация на ресурсните учители в България (НАРУ), и пожела да се срещне с преподаватели и студенти от специалност „Слухово-речева рехабилитация”, както и с представители на общността на хората със слухови дефицити у нас. Организацията на срещата бе осъществена от доц. д-р Неда Балканска, ръководител на специалност “Слухово-речева рехабилитация”,  катедра Специална педагогика и Логопедия към ФНПП.

Знаковият език по света не навсякъде е официално признат. Както у нас, този въпрос все още не е намерил решение и в Италия. Разбира се, това не пречи на ползвателите на този вид общуване да се грижат за образоването и окултуряването на ученици и студенти със слухови дефицити.

В съобщение ми бе отправен интересен въпрос. Всъщност, поредица от въпроси: „Каква учебна среда ще е необходима, за да може младеж със слухов дефицит да посещава лекциите на преподавателите и да учи наравно с другите студенти, да се явява на изпити заедно с тях? А ако изучава език? Към какви специалности биха се насочили днес младите хора с напълно изгубен слух?”. Замислих се за всичко, което в продължение на две години, докато работех като редактор и коректор във в. „Тишина”, натрупах като впечатления и опит с младежи, много малка част от които бяха студенти.  Слуховата загуба нито е проблем, нито увреждане, но е бариера пред мотивацията на доста млади хора да продължат образованието си.

За ученици и студенти със слухови дефицити в Дания са положени усилия, за да се чувстват в максимално комфортна учебна среда, в зали с подходяща акустика и екрани. Съобразявайки се с обстоятелството, че в класа има учащи с различни слухови затруднения, преподавателите спазват няколко елементарни, лесно изпълними и много полезни правила. Общото между всички тях е, че са ориентирани към запазване на личното достойнство и едновременно с това осигуряването на максимално приобщаваща и комфортна учебна среда.

Оказва се, че не е достатъчно да сложиш на дете със слухова загуба кохлеарен имплант, за да го върнеш обратно в света на звуците. Поставянето на КИ освен скъпа процедура и морална дилема, повдига и въпроси, свързани с последващата рехабилитация. За нея не е достатъчно да има само добър специалист, но – оказва се, и специфични условия, свързани с акустиката. Интересно американско изследване, финансирано от Фондация за научни изследвания „Густав и Луис Пфайфър” и от Националния институт за изследвания и рехабилитация на хората с увреждания, показва как в редица училища в щата Масачузетс (САЩ) са решили този проблем.