За хората, които чуват, слухът е даденост. Повечето от тях не биха могли да си представят живот без звука на любимата музика, собственият глас, гласовете на близки и приятели, ежедневните шумове, песента на щурците, воят на вятъра, шумоленето на листата, звука на дъжда и още толкова много звуци, които за хората в частична или пълна тишина са недостъпни. И все пак има начини да се чуем отвъд Тишината.

Това, което аз казвам, и което ти чуваш, би трябвало да е едно и също, но често са различни неща. Между тях има голяма пауза, в която стоят куп въпроси: Как ти го казвам? В какъв момент? Как ти го чуваш, с какво? Как стоим в диалога - като даващ и получаващ, или като обменящи? Каква емоция ни води, докато говорим? С какви очаквания е натоварено това, което ти казвам, и какъв резултат искам? А какъв е полученият? Умеем ли да се чуваме, достигаме ли се, или между нас има бариери, които пречат аз да ти предам, а ти да приемеш? Какви са те, можем ли честно да ги назовем, за да намерим начин да ги преодолеем?

За да се получи диалог, трябва и двете страни да имат еднаква нагласа за взаимна чуваемост. Хората, образно казано, са като брегове, а думите са мост между тях. Или тишината, но това е друга тема. Нека сега поговорим за думите и за причините да се изричат.

Една публикация в отговор на поканата на проф. дсн Божидар Ивков да гостувам в блога му "Социология на инвалидността". Публикацията не претендира за изчерпателност и е базирана на дългогодишния и пространен комуникационен опит през годините за "Ние ви чуваме" с наши и чуждестранни специалисти и лица с различна по вид слухова загуба и средства за общуване.

Едно от най-пожелаваните неща по празнични и лични поводи е здравето. Най-важният ресурс, чието опазване е индивидуална отговорност и грижа на всеки човек. При среща първото, което забелязваме у другия, е усмивката, хубавите зъби, свежият дъх, устните, които оформят думи - все индикации за добро дентално здраве. Настоящата ни публикация акцентира върху комуникацията стоматолог-пациент. Как се осъществява тя, когато пациентите са със слухов дефицит? Пречи ли защитната маска и какво е най-важното условие за добра комуникация в стоматологичните кабинети?

Осведомена ли е добре и точно обществеността за правата на хората с увреждания? Имат ли те право на глас чрез медиите? Как са представени хората със специфични състояния в медиите, правдиво ли са отразени техните истории? Какви са начините, по които медиите предават послание? Тези и още много други въпроси са били разгледани на публично изслушване, организирано от Европейския икономически и социален комитет (EESC) на 28 юни 2019 г. в Брюксел (Белгия).

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, има срещи и събития, прекрасните впечатления от които се преживяват дълго след приключването им. Като медиен експерт на СГБ, имах удоволствието да бъда поканена на 17 февруари 2016 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”, където гостуваше Амбър Смок, директор на Института по застъпничество на хората с увреждания в Чикаго, Илинойс –  „Access living”. Г-жа Смок е със слухова загуба и провежда обучения на ресурсни учители. В България тя бе по покана на Националната асоциация на ресурсните учители в България (НАРУ), и пожела да се срещне с преподаватели и студенти от специалност „Слухово-речева рехабилитация”, както и с представители на общността на хората със слухови дефицити у нас. Организацията на срещата бе осъществена от доц. д-р Неда Балканска, ръководител на специалност “Слухово-речева рехабилитация”,  катедра Специална педагогика и Логопедия към ФНПП.

За много от глухите хора и за онези, които разчитат устна артикулация (тежкочуващи), понякога е проблематично да участват в индивидуални разговори, а в групови просто нямат физическата възможност за концентрация на вниманието. Как да бъде възможно за хора без слух не само да следят разговорите, без да изпускат и дума, но и да могат  да участват в тях, без да се чувстват дискомфортно или поставени в позицията на безучастни наблюдатели? Този въпрос дълго време занимава мислите на проактивен екип млади хора от различни националности и култури, които създават проекта AVA - мобилно приложение за многоличностна комуникация без бариери.