Романът "Тишина" (The Quality of Silence, 2015) на Розамънд Лъптън представя едно пътуване в тъмнината на Аляска, предприето от майка и 10-годишното ѝ момиченце, носител на културата Глухи, което общува с жестов език. Издадената на български език през 2018 г. книга на изд. "Ентусиаст" е в жанра трилър. Наративът се води едновременно и от детето, и от автора към майката, за да представи по-добре впечатленията от два свята – тих и звучен.

Една публикация в отговор на поканата на проф. дсн Божидар Ивков да гостувам в блога му "Социология на инвалидността". Публикацията не претендира за изчерпателност и е базирана на дългогодишния и пространен комуникационен опит през годините за "Ние ви чуваме" с наши и чуждестранни специалисти и лица с различна по вид слухова загуба и средства за общуване.

В държавите, легализирали в националните си законодателства жестовия език, превеждащите от и на езика на знаците са сертифицирани лица, а жестовият превод – професия със своя етика, правила за поведение и добри практики. Какви са правомощията, компетенциите, правата и задълженията на един жестов преводач и как следва да бъдат защитени неговите професионални ангажименти, е уредено в редица Етични кодекси. В настоящата публикация разглеждаме общовалидни етични принципи от Финландия (EK), Австралия (ASLIA), САЩ (NAD) и испанската автономна провинция Каталуня (APTIC).

За незапознатите с този вид комуникация, жестовият превод изглежда като хаотично ръкомахане. Той обаче е различен за трите основни групи хора в нечуващата общност (глухи, тежко чуващи и оглушали), което поставя преводач-тълковника пред отговорната задача да се съобрази както с вида на аудиторията, така и с конкретната интерпретативна ситуация. Какви са отделните ситуации, как и за кого се осъществява преводът/тълкуването, какви са особеностите на превода в телевизионния ефир и в какви случаи преводачът може да бъде нечуващо лице, са въпросите, които разглеждаме в тази публикация.

Жестовият език привлича вниманието навсякъде, където се употребява. И събужда интерес към изучаването му или поне към овладяването на базов набор от елементарни жестове, нужни за разговор с нечуващи. След като ви запознахме с шестте неща, които е нужно да знаете за хората без слух, днес разкриваме какво е полезно да се знае за езика, на който те общуват, в седем точки.   

Жестовият език е език на хората без слух, но неговото приложение става все по-широко и в области, където няма друг начин за комуникация между хора, които чуват. Така например, езикът на знаците успешно се използва при космически мисии или подводни проучвания – среди, където звукът не може да се разпространява поради наличието на вакуум, и където аудио комуникационните технологии са безсилни.

Жестовият език (Sign Language) е известен още и като „жестомимичен”. Език на знаците, той е изразителна комбинация от лицева мимика и движения на ръцете. Спрямо българския книжовен език жестовият стои аграматично, заради умишленото пропускане на части от речта. Но бидейки езиково средство за разговорна комуникация, езикът на знаците се подчинява на своя граматика и правила. В настоящата публикация акцентираме върху причините жестовият език да се разглежда като аграматичен.

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, има срещи и събития, прекрасните впечатления от които се преживяват дълго след приключването им. Като медиен експерт на СГБ, имах удоволствието да бъда поканена на 17 февруари 2016 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”, където гостуваше Амбър Смок, директор на Института по застъпничество на хората с увреждания в Чикаго, Илинойс –  „Access living”. Г-жа Смок е със слухова загуба и провежда обучения на ресурсни учители. В България тя бе по покана на Националната асоциация на ресурсните учители в България (НАРУ), и пожела да се срещне с преподаватели и студенти от специалност „Слухово-речева рехабилитация”, както и с представители на общността на хората със слухови дефицити у нас. Организацията на срещата бе осъществена от доц. д-р Неда Балканска, ръководител на специалност “Слухово-речева рехабилитация”,  катедра Специална педагогика и Логопедия към ФНПП.

Езикът на знаците (или жестовият език) е предпочитано средство за комуникация от хора без слух, но за него се знае много малко сред широката общественост. На кого е нужен жестовият език? Какво е той, на какви правила се подчинява? Универсален ли е? На този и още много други въпроси се постарах да отговоря според опита и наблюденията си. Въпросите ми бяха зададени от човек, желаещ да надникне в света на Тишината и да се осведоми как общуват хората без слух, и защо не всички от тях използват езика на знаците. Радващо е, че все повече стават тези, които имат желание да внесат повече яснота в някои свои разбирания по тези въпроси. Интервюто бе проведено по скайп на 29.07.2013 г., и го публикувам без съкращения. Казаното тогава е валидно и днес.