Британецът е роден на 11 февруари 1952 г., и като дете е бил обучаван по оралистичния метод, както много други нечуващи деца по онова време. За него този период – по собствените му думи – е бил особено стресиращ, тъй като се обучава в масово учебно заведение наравно с чуващи деца, и му е изключително трудно. За да разбере какво се случва, разчита единствено на очите и ума си, чете по устни и се чувствал глупав, тъй като не се справял особено добре с това.
„Казаха ми: „Ти не си глухо дете – ти си просто чуващо дете, което не чува“. – споделя Пади Лад и допълва, че това изказване е разрушило представата му за себе си. През 60-те години на 20 век той не е умеел да си служи с жестов език, и в търсене на идентичност се заровил в книгите и в себе си, затваряйки се за света: „Живеех без никаква мисъл за това какво мога да стана”.
На 18 години Лад чете английска литература в университета Рединг – нещо, което той смята, че го е спасило. След като завършил университета, кандидатствал да стане учител на нечуващи деца. Но му било заявено, че не може да бъде учител, защото е глух. Почувствал се излъган, защото цял живот е възприемал себе си в светлината на това, което са му внушавали – че не е глух. Започва да работи като социален работник с нечуващи деца и техните семейства, и така на 22 години научава британския жестов език (BSL).
„Това беше влизането ми в обществото на Глухите, моят житейски път и дом, където да принадлежа“, казва той. Опознавайки повече нечуващите хора, Пади Лад открива, че училищните му преживявания не са уникални, че много други хора са имали идентични на неговите. „Ако не успеят да накарат детето си да говори, им е казано, че сами са виновни, че не се стараят достатъчно” – споделя опита си от общуването с Глухи семейства.
Желаейки да посвети цялата си енергия на кампанията, Лад напуска социалната работа и заедно с други активисти създава Националния съюз на Глухите през 1976 г. Четири години по-късно, през 1980 г., става администратор на Британската асоциация на Глухите, която се бори за признаването на британския език на знаците. Като активен застъпник на комуникацията с жестов език, но и билингвист, от 1984 Пади Лад прави телевизионното предаване „See Hear!” (Виж, чувам!), ставайки един от първите водещи в BBC, представяйки най-ранните програми както с жест, така и с реч.
Предаването е за Глухи и тежко чуващи хора и се излъчва и до днес в Обединеното кралство всяка сутрин в 8.00. Програмата се фокусира върху британската и световната нечуваща общност и обхваща широк спектър от теми в области като образование, права на нечуващите хора, технологии и език. Програмата е представена изцяло на британски жестов език и се излъчва с глас зад кадър и субтитри на английски. Това позволява както на нечуващите, така и на чуващите хора (които може да изучават жестов език) да разбират предаването. То в момента е петата най-продължителна програма на BBC.
Пади Лад е автор на първото в света поп видео с жестов език и създател на първия магистърски курс по „Култура на Глухите”. Той жестира песни на концертите на Боб Дилън и „Грейтфул Дед” (Grateful Dead) в САЩ, като техен интерпретатор на сцената. Научавал думите наизуст и получавал подсказки, когато започва всяка реплика. „Беше чудесно да видя, че се увеличава броят на чуващите хора, които си запазваха места, само за да могат да видят жестирането на концертите. Неописуемо е чувството на уважение и приемане, което получават нечуващите след тези концерти”.
Лад е основател и на Фестивал на жестовия език в Гластънбъри (Glastonbury Festival Sign Zone). Междувременно Пади Лад не изоставя академичната си кариера. Получава докторска степен от университета в Бристъл през 1998 г. и е написал, редактирал и допринесъл за множество публикации в областта на културата на Глухите. Въпреки че сам той е получил много от оралистичното обучение, солидното четене на книги и общуване с чуващи хора, като активист Лад се обявява срещу „устните политики”, които – по неговите думи – пречели на Глухите деца и техните родители да изучават или използват жестовия език за общуване.
В последната му книга „Разбиране на културата на Глухите“ представя по научен начин защо Глухите са езиково малцинство, а не са „група хора, които трябва да бъдат излекувани”. Той се противопоставя на използването на кохлеарни импланти при нечуващи деца, призовавайки за петгодишен мораториум върху операциите и подробно изследване на техните физически, психологически и социални ефекти.
Книгата му се опира на примери от философията, визуалното изкуство и литературата, и обхваща историята на западната цивилизация. В нея той твърди, че устната реч е сравнително скорошна и че жестовият език някога е бил много уважаван - дори почитан – и от нечуващи, и от чуващи хора. Но според Лад днес преклонението пред науката, манията по технологиите, корпоративизирането на медицината и етикирането на всичко природно, е причина на езика на знаците да се сгледа като на нещо примитивно.
„Хората, които чуват, са забравили как една жестова комуникация може да обогати начина, по който обществото общува” – твърди Пади Лад. – Те гледат на Глухите като на хора, нуждаещи се от помощ. Той дори стига твърде далеч в твърденията си, че устната реч причинява на Глухите деца неграмотност и проблеми с психичното здраве, поради което обучението с оралистичните методи при Глухи деца е нищо по-малко от насилие.
„Това е система, която ефективно пречи на децата да могат да развиват собствените си основни мисли“, твърди Лад. Подобни провокативни изказвания противоречат на собствените му по-ранни, в които изказва благодарност, че именно оралистичните методи, благодарение на които самият той е развил говора си и възможността да чете английска литература в университета, което по неговите думи „го е спасило”. За незапознатите с Глухия активизъм подобни твърдения звучат абсурдно, тъй като самият Лад е билингвист, служейки си както с жест, така и с реч.
Известно време през 1992 г. той заема докторската катедра в университета Галодет във Вашингтон, с което става първият и единствен неамериканец, който заема тази най-престижна катедра там. Координира и работата на Центъра за изследвания на нечуващите към университета в Бристол, съществувал между 2007-2013 г. Благодарение на тези му усилия, е добавен в почетния списък на Британската асоциация на Глухите за „Изключителен принос към общността на нечуващите и образованието за нечуващи“ (2007).
Но голямото му желание е да представи на по-широка аудитория понятието „култура на Глухите“ – че тези хора имат колективни вярвания и възгледи. Оттук и необходимостта те да имат свой собствен, „свързан с Глухите термин“. Така се ражда терминът „Глухство” (deafhood, по аналогия с английската дума childhood – детство, бел. моя). В книгата си „Разбиране на културата на глухите: В търсене на глухството” Пади Лад разглежда този измислен от него термин като произтичащ от процеса на колонизация, но обособяващ един период колкото индивидуално житейски, толкова и общностен в социално-исторически и културен контекст за общуващите изцяло с жестов език.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Февруари. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия