На 10 юни 2023 г (събота) филмотечно кино „Одеон“ излъчи документалния филм на режисьора Николай Василев за духовния учител Ваклуш Толев, със специализирани субтитри за аудитория със слухова загуба и затруднена чуваемост. Кой е Ваклуш, защо бе създаден този филм, какви реакции предизвика и изпълнена ли е мисията да бъде проводник на едно надрелигиозно учение за човека като Бог в развитие? 

Документалният филм на режисьора Николай Василев „Ваклуш“, който се радва на радушен прием по кината в цялата страна, вече е достъпен и за нечуваща аудитория чрез субтитри, поставени специално за хората със слухови дефицити. Прожекцията на субтитрирания филм ще бъде на 10 юни 2023 (събота) от 17:30 ч във филмотечно кино „Одеон“.

Тя е психолог по образование и творец по призвание, а киното за нея е повече от страст. Създава постери, виртуални списания за кино и... субтитри специално за нечуваща аудитория. Какъв е основния мотив за създаването им, за културната и приобщаваща роля на субтитрите, разговаряме с Диляна Ванкова.

Субтитрирането на един филм е част от процеса на създаването му. Обикновено това е задача, чиято цел е да свърже по синхронизиран начин нямата картина с текст така, че да се случват по едно и също време. Субтитрите не само правят един филм завършен, указвайки пряката реч в него и поименния списък на всички работили по продукцията, но и дават възможност на публика, която не говори същия език или не чува говоримата реч, да получи достъп до съдържанието чрез преведен текст. За да се субтитрира филм за нечуваща аудитория, са нужни широки познания, прекрасни езикови и технически умения, и разбира се – мотивация.

Съвсем скоро след представянето на хита „Тунел от самота”, екипът, реализирал редица въздействащи музикални клипове като „Гълъбо”, „Липсваш ми”, „Ти защо си тук”, представи днес премиерата на новата песен на Мариана Попова – „Дъжд”. Един дъжд от спомени, който се лее в старо кино. Не съвсем избледнели спомени, но достатъчно живи, за да сглобят една история за любов, която звучи от другия край на стар телефон. Въздействащото видео е филм във филма. „Ние ви чуваме” сърдечно благодари на създателите му, които го субтитрираха специално за хората със слухова загуба.

Както показаха резултатите от информационното проучване, направено съвместно от „Ние ви чуваме” и фондация „Медийна демокрация”, отдалечаването на хората със слухови дефицити от телевизията като източник на информация е по причина както липсата на достъп до медийните продукти чрез субтитри /жестов език, така и по причина тематична близост между потребители без слух и създатели на медийно съдържание. И ако хората със слухови дефицити се насочват към интернет заради избора сами да определят съдържанието, което потребяват, то проблемът с достъпа остава нерешен, тъй като много от аудио-визуалните медийни продукти в мрежата нямат субтитри.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, знаете ли, че в много от държавите по света не се прави разлика между субтитри и надписи? В страни като Обединеното кралство и Ирландия, например, не разграничават двете понятия и ползват като общ термин „субтитри”, а „надписи”- те се наричат обикновено „субтитри за трудно чуващи”. В САЩ и Канада термините също имат различни значения. Каква е разликата?

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", хората със слухови дефицити обичат да ходят на кино и на театър, както всички останали хора. Но за тях думите от екрана или сцената са недостъпни, поради което тук на помощ идват съвременните технологии, разработени за тях. Основната им задача е да улесняват достъпа на нечуващите хора до екранното или сценично съдържание. Нека ви разкажа няколко истории и да ви покажа две устройства, на които се радват хората със слухови затруднения отвъд океана.

Представете си, че сте в съдебната зала. Или на конференция. В класната стая или в офиса ви. Или сте на място, където се случват събития на живо с пряка комуникация лице в лице. И не можете да чуете събеседника, просто защото сте с намален или липсващ слух, или разчитате по устни. Казвали са ви, че субтитри в реално време е невъзможно да има, поради което на масови събития не ви остава нищо друго, освен да разчитате на предварително подадена (и обикновено резюмирана) информация на хартия за онова, което предстои да се случва. Или да ползвате услугите на жестов преводач. Но ето че има добра новина - субтитрирането в реално време е напълно възможно!

Сигурно сте виждали в редица чуждоезични филми как в съдебната зала на пейка под съдийското място седи изправена като пианистка жена и с прибрани ръце пише усилено на малко черно устройство пред себе си, прилично на машинописното. Да, жената е оператор на стенограф, който транскрибира съдебните процеси. С това устройство субтитрирането в реално време е напълно възможно.