Уважаеми г-н президент,
Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми журналисти,
В навечерието на 10 декември, когато ООН отбелязва Международния ден на човешките права (от 1950), е време да се замислим дали използваните широко изрази кореспондират с политиките за равенство и човешко достойнство.
По повод 3 декември, обявен от ООН за Международен ден на хората с увреждания, използвам възможността да насоча вниманието ви към обстоятелството, че хората със специфични медицински състояния не следва да бъдат наричани „хора с увреждания”, въпреки че това е официално приетият израз за тях в България.
Този израз носи негативни конотации, поради което влияе на чувствителността на адресатите, за които се отнася това назоваване. По същата причина влияе и върху отношението на широката общественост, създавайки нагласи за отхвърляне.
Радващо е, че от българското законодателство през януари 2018 г. отпадна определението „инвалид”. То бе заменено тогава във всички нормативи с израза „лице с увреждане”. Това по никакъв начин обаче не насърчи промени в обществените нагласи към хората със специфични състояния, каквато бе целта.
Определението „хора с увреждания” не може да бъде подходящ български еквивалент на общоприетият термин „people with disabilities” по причина, че буквалният му превод от английски език е „неспособни хора”. Докато по силата на определението „с увреждания” хората със специфични състояния биват възприемани като непригодни и неспособни, всички усилия за убеждаване в тяхната равнопоставеност и способности ще остават без резултат. Включително политиките за подобрение, приобщаване, интегриране.
Уважаеми дами и господа,
след като от българското законодателство отпадна изразът „инвалид”, редно е същото да се отнася и за „хора с увреждания”, който по смисъл е същият с вече отпадналия. Считаме, че правилното обръщение следва да бъде „хора със специфични състояния”.
„Ние ви чуваме” като специализирана медия за хора със слухови дефицити се разграничава от общоприетия израз „хора с увреждания” в материалите, които публикува. У нас съществуват и редица утвърдени погрешни изрази, отнасящи се до слуховия статус като „с увреден слух”, „слухов проблем”, „слухов дефект”, „глухонеми”, от които сайтът ни също се разграничава.
Липсата по дефиниция не е увреждане, а загуба, която варира в различни граници. Считаме, че промените в слуховия (и като цяло в здравния) статус на човек не бива да бъдат обозначавани като увреждания, тъй като е противоречие с човешката способност за адаптация.
Поради това, че съществуват различни вариации на здравния статус, които са специфични, „Ние ви чуваме” предпочита да се придържа към израза „хора със специфични състояния” - по смисъла на това, че не следва да се привеждат под общия знаменател „с увреждания” толкова разнородни общности от хора, всяка със свои специфични комуникационни потребности и характеристики. Изразът, към който сме избрали да се придържаме, не ощетява достойнството на нито една от тези общности, не подценява личността на база физическо състояние и кореспондира смислово с европейските призиви за равноспоставеност и защита на човешките права.
Считаме, че такава следва да бъде и логиката за отпадането на израза „хора с увреждания” от българското законодателно и медийно пространство.
Уважаеми дами и господа,
С настоящото Отворено писмо апелираме към всички вас като ангажирани с управлението и просперитета на българската нация, да подкрепите предложената предефиниция, чрез въвеждане в българското законодателство на термина „хора със специфични състояния”, вместо съществуващия „хора с увреждания”, или замяната му там, където е необходимо.
Предимствата на една такава промяна са очевидни и пожелателни. Освен това, като европейска държава, член на ЕС от 1 януари 2007 г., България е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но все още има неизпълнени задължения към своите граждани в неравностойно положение – некоректен спрямо нечуващата общност Закон за българския жестов език, обслужващ единствено интересите на глухото малцинство в нея; нефункционална архитектурна и жизнена среда за хора с двигателни затруднения; недостъпна среда за хора със слухови дефицити (липса на субтитри, екрани и технологии за достъп в кина и театри); и мн. др. Една промяна в дефинициите би била изпълнено задължение поне по отношение на уважението към българските граждани, с което да стартират и по-нататъшни положителни промени. И би довела не само до подобряване на моралния и емоционалния климат, но и би мотивирала по-доброто разбиране и приемане между обществеността и хората със специфични състояния.
Като последен аргумент бих искала да насоча вниманието ви и към обстоятелството, че много от хората със специфични състояния не възприемат себе си като хора с увреждания, поради което назоваването им с подобен термин е уронване на тяхното достойнство, тъй като със своите действия те са визитна картичка за постижения и реализация.
Уважаеми дами и господа,
„Ние ви чуваме” осъзнава необходимостта от постепенни промени, апелирайки като първа стъпка в тази насока за промяна на дефинициите за хората със специфични състояния - като израз на уважение към тях като личности, съпричастност към състоянието им и дори адмирации към силата на техния дух и постижения.
Специализираният ни сайт, който от над 10 години предлага информация за хора със слухови дефицити, за техни близки и за широката общественост, с радост ще приветства всички предприети действия по предложените промени, за да се случи здравословната реалност, за която радеем.
Коректните изрази задават коректното отношение. И климат, в който да се случва най-доброто за всички!
С уважение:
Христина Чопарова, „Ние ви чуваме” /www.repporter.com/
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия