Като повечето представители на дребното дворянство през осемнадесети век и той се занимава с рисуване на портретни миниатюри, превръщайки хобито си в доходна професия. Портретите му, не по-големи от 5 см., са изящни копия на знатни благородници, направени с акварел върху слонова кост. Ричард Крос (Richard Crosse).

Тя е художник, график и дизайнер, чието изкуство е разпознаваемо с модернистичния си стил, с елементи на кубизъм и абстракция. И въпреки че създава керамика, окачени килими и илюстрации, най-голямо впечатление правят творбите ѝ, вдъхновени от японската техника на принтиране с дърворезба, при което се получават отпечатъци с бели линии. Бланш Лацел (Blanche Lazzell).

Да си евреин в Бавария, при това със слухова загуба, си е равнозначно на смъртна присъда през Втората световна война.  Интерниран в концентрационния лагер Дахау, той успява да избяга от Германия, но сенките на Холокоста дълго ще преследват в платната му талантливия художник, литограф и дизайнер Давид Лудвиг Блох.

Портретите на голяма част от елитното общество в Мейн (Бъкстън, САЩ) през ранния 19 век са дело на художник, роден без слух, който дължи постиженията си в изобразяването на емоции именно на тишината. Джон Брустър младши (John Brewster Jr.)

Докато обикаля кипящите от търговски дейности улички на Единбург, той скицира образи на продавачи, занаятчии, скитници, деца. Един шотландски Дикенс на четката, който уверено изобразява веселостта в иначе нелекото единбургско ежедневие в ранния 19 век. Уолтър Джайки (Walter Geikie).

Самоковският художник Радослав Генев подготви нова самостоятелна изложба, на която ще бъдат изложени негови пейзажи от романтичния о-в Капри (Италия). Картините могат да се видят в галерия „Масларски” в Самоков, където на 12 май 2021 г. ще се проведе тържественото откриване пред специалисти и гости.

Така се нарича филмът (100 minuta slave, 2004) на хърватския режисьор и сценарист Делибор Матанич, чиято продължителност е точно 1 час и 40 минути. Лентата разказва за най-популярната хърватска художничка от края на 19 и началото на 20 век - Слава Рашкай, в контекста на сложните ѝ взаимоотношения с нейния ментор, Бела Чикош Сесия. Личността на Рашкай буди огромен интерес не само заради това, че акварелите ѝ донасят на австро-унгарската колония завидна популярност, но и заради обстоятелството, че художничката е без слух. 

В края на 19 и началото на 20 век Хърватия може да се гордее с най-значимата за времето си художничка, творяща с акварели. Популярността ѝ прехвърля пределите на Загреб, когато нейни картини събират взора на аристокрацията в Париж на Експо 1900. След това изложение името на талантливата художничка без слух се произнася с респект навсякъде из Европа. Слава Рашкай.

Гасукама Сейхо (Gusukuma Seihō) е официален придворен художник в кралския двор на царство Рюкю през ранния 17 век, което въпреки малките си размери заема централна роля в морските търговски мрежи на средновековна Източна и Югоизточна Азия. Художникът е известен още като Джи Рьо, както и с артистичния си китайски псевдоним Кин Касей. Единствената му оцеляла картина изобразява талисман против беди, популярен в китайската и японската култура.

В енциклопедиите и наръчниците за растителни видове често могат да се видят красиви рисунки на цветя, билки и всякакви представители на флората, детайлни и реалистични. Тази забележителна среща на художеството и науката се нарича ботаническо илюстриране и всъщност е изключително времеемък труд, свързан с дълбока концентрация на вниманието, много часове, прекарани над растителни образци и преди всичко – с любов към ботаниката и страст към рисуването. И ако към всичко това се прибави спокойствието на тишината, ще се получат идеалните условия, в които една забележителна илюстраторка без слух увековечава растителни видове с акварел и моливи. Реджина Олсън Хюз (Regina Olson Hughes).