На всеки 11 февруари в последните четири години ООН отбелязва Международния ден на жените и момичетата в науката. Денят акцентира върху приноса на жените в области като наука и образование, както и насочва фокуса на общественото внимание към равния достъп и недискриминация на всички жени в области, доминирани от мъже. Сред изследователките със значим принос и открития в областта на астрономията, археологията, антропологията, ботаниката и човешките права са и няколко дами, чиято слухова загуба ги прави още по-забележителни във времена, когато да си жена е достатъчно основание за недопускане в света на науката. Днес ви представяме пет от тях.

При липса на слух се обостря вниманието към околния свят, а с това и любопитството да се проучва, опознава, експериментира с наличното и законите, по които работи. Един нечуващ френски физик коригира вече известни теории, прави открития и превръща света чрез науката в по-добро място. Той даде на света подобрени уреди за измерване на температурата, атмосферното налягане и влажността. Пионерът в трибологията смята, че тишината му помага да бъде по-добър учен. Гийом Амонтон (Guillaume Amontons).

На 5 април 1924 г. в Норич (САЩ), в семейството на фармацевт и медсестра се ражда едно любознателно момченце, което развива афинитет към машинарийките. 40 години по-късно светът ще го признае като този, който е помогнал в усъвършенстването и популяризирането на първото телетайп устройство, свързано с телефонните линии. Джеймс Карлайл Марстърс – човекът, направил възможна комуникацията между глухи хора през телефон.

„Млад майстор от Упсала, на име Екберг  – философ, естествоизпитател и поет. Красив, свободен, с отворена душа и скъпоценно сърце. Лицето му е кръгло и гладко, с чисти сини очи и тъмнокестенява коса, която се вие в естествени къдрици около главата му.” Това поетично описание на Андерс Густав Екберг (Anders Gustaf Ekberg), шведски химик и откривател на минерала тантал, свидетелства колко горещо е бил оценяван от своите учители по химия и колко високо са го ценели като учен. Според близките до него хора той е бил щедър и нежен човек.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата -  Шарл Никол. 

Имa xopa, зa ĸoитo cи cтpyвa дa yзнaeш. Зaщoтo вдъxнoвявaт, yвличaт, мoтивиpaт. He c гpъмĸи фpaзи или пoмпoзнocт oбaчe, a пpocтo зapaди cтpacттa ĸъм paбoтaтa, ĸoятo oбичaт. Paбoтa, ĸoятo зa тяx нe e пpocтo нaeмeн тpyд, ĸoйтo извъpшвaт oт дeвeт дo пeт. Te ca блecтящи чacтици в гaлaĸтиĸaтa нa нayĸaтa, чecтo cĸpити oт oбщecтвeнoтo внимaниe – oбиĸнoвeнo иcтинcĸoтo вeличиe e oблeчeнo в cĸpoмнocт, ĸoятo гo oбpичa дopи нa aнoнимнocт. B пopeдицaтa ни "Πo тиxитe cтъпĸи нa вeлиĸитe oтĸpития" в pyбpиĸaтa Hayĸa щe нaпpaвим тoчнo oбpaтнoтo - щe извaдим нa пoĸaз имeнa, ĸoитo ocвeн нayĸaтa, ca cвъpзaни c oщe нeщo. C Tишинaтa. Днec в пopeдицaтa - Poбъpт Aйтeн (Rоbеrt Grаnt Аіtkеn). 

Тя е забележителен дух. И потвърждение за максимата, че който иска – може. Хелън Келър (Helen Keller) – сляпо-глухата жена, единственият в света доктор на хуманитарните науки с двоен сензорен дефицит. И вдъхновение за живот. 

Какъв ли магнетизъм са притежавали огромните звезди над Ижевское, сред които е политал детския взор в хладните руски нощи? Можем само да предполагаме, че е бил достатъчно мощен, за да запали и подклажда доживотния блян за космически полети,  междупланетни станции и топли отношения с другопланетен разум във Вселената. За едно болно от скарлатина 9-годишно момче всичко това изглежда напълно възможно и близко. И макар че болестта ще му отнеме възможността да чува дори шума от ракетен двигател, животът ще му отреди почетното място на „баща на ракетостроенето и космонавтиката”. Но пътят до реализацията на идеите, който ще трябва да извърви Константин Циолковски (Konstantin Tsiolkovsky), прилича на космическа мисия с непредвидим развой.

Знаете ли какво е партеногенеза? Накратко – размножаване без оплождане. А знаете ли на кого принадлежи откритието за този процес? На Шарл Боне (Charles Bonnet) – швейцарец със слухов дефицит, чиито детски опити с насекоми ще го превърнат в първия експериментиращ ентомолог.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата -  Робърт Уайтбрехт (Robert Weitbrecht).