Преди 60-те години на XX в. разбиранията за знаковите езици и по-специално за американския жестов език са били, че това е някаква опростена или пантомимна версия на говоримия английски език. Един преподавател по лингвистика в университета Галодет обаче успява да докаже, че жестовите езици са организирана, самостоятелна система със своя морфология, а не хаотични жестови конфигурации. Уилям Стокоу, наричан „бащата на американската жестова лингвистика”.  

Публикувана в Наука

За учениците и колегите му той е просто Ричард. Предпочита по-неофициалния и неограничен от условности стил на обръщение, макар да се случва да го наричат и „докторе”.  Носител е на множество престижни награди заради приноса му в областта на технологиите за достъп на хора със сензорни увреждания, а от тази година е носител на Наградата на ACM SIGACCESS за изключителен принос.*  Фулбрайтов стипендиант и сътрудник на много от престижните научни институции в Съединените щати. Той е и професор по компютърни науки и инженерство в Университета на Вашингтон в Сиатъл (САЩ), където преподава от 1971 година. И това не е всичко. Включен е в настоятелството на университета Галодет (Gallaudet), владее американски жестов език и повечето години от живота си е посветил на работата в областта на комуникацията чрез технологии. През цялата му изследователска работа за последните 12 години основният акцент е върху достъпността. По-голямата част от изследванията му върху достъпността са в областта на технологиите за глухи, слепи и сляпо-глухи хора. Ричард Ладнър, дами и господа. 

Публикувана в Интервю