Тя свири на виолончело, пиано и ентусиазирано говори за музиката, за начините да се усеща и изразява. Дотук всичко изглежда обичайно – просто талантливо момиче от Италия, с мечти за степен по естествени науки и да влезе в консерваторията. Само че тя е родена без слух, а музиката и тишината изглеждат несъвместими. Джулия Маца (Giulia Mazza) не само ги съвместява, но е и живото доказателство, че умението да свириш на музикален инструмент няма нищо общо със слуха, нито с техническото заучаване на ноти.

Музиката и липсата на слух са на пръв поглед взаимно изключващи се. Но не и за Евелин Глени (Evelyn Glennie).