Когато осъзнаеш, че Тишината не е отсъствие на звук, а сборно място на всякакви звуци – на емоциите, на чувствата, на миговете, на всичкото – тогава разбираш, че не си между два свята, а е в един, където едновременно се срещат звук и тишина. И където за да усещаш, не е нужно да чуваш. Нужно е само да следваш ритъма... и да вярваш в себе си. Да правиш това, което обичаш. Той не е от хората, които се втренчват в ограниченията, а се концентрира върху възможностите и „как може да...”. С просто изумително чувство за ритъм, макар че не разбира думите на песните. Може да чува баса и вибрациите, но само ако са достатъчно силни. За човек, който има тежка до дълбока слухова загуба и комуникира с езика на знаците, не е проблем да разбие стереотипите, че хората без слух са неспособни да се наслаждават на музиката. Нико ДиМарко, дами и господа.

Публикувана в Музика