Общностите на нечуващите през 21 век навсякъде по света търпят промени заедно с динамичните изменения в политическия и обществен живот. Това рефлектира върху правата и задълженията на посредниците, подпомагащи с тълкуване и превод носители и потребители на знаковия език. Във връзка с тези промени от 15 до 17 септември 2023 г. в Солун (Гърция) ще се състои международна конференция под надслов „Права? Наистина ли?“(Rights. Right?) *

Във връзка с предизборната кампания в България за предстоящите Парламентарни избори 2021, много от кандидатите в политическата надпревара включиха субтитри във видео материалите си. По този начин е спазена политиката за достъпност спрямо нечуващите избиратели. Буди недоумение обаче появата на глухо лице в прозореца за жестов превод във видео на „Да, България!”. Това повдига основателни съмнения за качеството на превода, тъй като глухи лица не могат да бъдат преводачи в медии и в публични ситуации.

Още преди приемането на Закон за жестовия език предупредихме, че ако бъде приет в този му вид, най-засегнати ще бъдат българските преводач-тълковници, заради неуместните опити за уреждане на въпроси, свързани с техните квалификации и услуги. След приемането на закона не закъсняха и мнения за необходимостта от „по-качествени преводачи”. В настоящия материал припомняме видовете жестов превод и какъв е критерият, който определя качеството на превода и квалифицираността на посредника.

В държавите, легализирали в националните си законодателства жестовия език, превеждащите от и на езика на знаците са сертифицирани лица, а жестовият превод – професия със своя етика, правила за поведение и добри практики. Какви са правомощията, компетенциите, правата и задълженията на един жестов преводач и как следва да бъдат защитени неговите професионални ангажименти, е уредено в редица Етични кодекси. В настоящата публикация разглеждаме общовалидни етични принципи от Финландия (EK), Австралия (ASLIA), САЩ (NAD) и испанската автономна провинция Каталуня (APTIC).

За незапознатите с този вид комуникация, жестовият превод изглежда като хаотично ръкомахане. Той обаче е различен за трите основни групи хора в нечуващата общност (глухи, тежко чуващи и оглушали), което поставя преводач-тълковника пред отговорната задача да се съобрази както с вида на аудиторията, така и с конкретната интерпретативна ситуация. Какви са отделните ситуации, как и за кого се осъществява преводът/тълкуването, какви са особеностите на превода в телевизионния ефир и в какви случаи преводачът може да бъде нечуващо лице, са въпросите, които разглеждаме в тази публикация.

Гостът ни днес е слухово-речеви рехабилитатор и преподавател на дечица със слухова загуба от началните класове в столичното специализирано училище „Проф. Д-р Дечо Денев”. Освен това е жестов преводач, хореограф и ръководител на детска група по синхронно пеене с мимика и жест. За обучението на децата, арт проявите на малките ученици, вълшебството на танца и за жестовия език разговаряме с Камелия Захариева.

След информацията, която ви предоставихме за хората без слух и за жестовия език, днес ще предложим на вашето внимание седем полезни неща за жестовия превод, преводача/тълкувателя и неговата роля, калкирането в жестовата комуникация, правото на създаване на нови жестове и причините да се случва "изгубване в превода".

Епидемията от коронавирус (COVID-19) има плашещи размери. Рисковите групи от населението на Китай, каквито са хората със слухови и зрителни дефицити, е необходимо да получат бърза и навременна информация за превенциите и действията си по време на епидемията. В Шанхай, един от най-големите градове-провинции, за пръв път преводачи на жестов език са включени като доброволци в конференция за предаване на информация за новия коронавирус на хората без слух и зрение. 

Жестовият език привлича вниманието навсякъде, където се употребява. И събужда интерес към изучаването му или поне към овладяването на базов набор от елементарни жестове, нужни за разговор с нечуващи. След като ви запознахме с шестте неща, които е нужно да знаете за хората без слух, днес разкриваме какво е полезно да се знае за езика, на който те общуват, в седем точки.   

Гостът ни днес е преводач-тълковник от и на жестов език, с многообразни житейски роли. Майка на две момчета, тя съчетава превеждането с работата си като специализирана охрана. Тя е квалифициран стенограф – машинописец и администратор – документалист, но и с диплом по пантомима в НАТФИЗ като актриса за пантомимен театър. Носител е на кафяв колан по Шотокан, карате до. Преводач с дългогодишен опит, с който разговарям за жестовия език, професията на преводача и предизвикателствата в тази област. Камелия Ангелова, скъпи читатели!