Понеделник, 29 Юли 2019 13:56

Ролята на медиите в отразяването на хората със специфични състояния

Написана от

Осведомена ли е добре и точно обществеността за правата на хората с увреждания? Имат ли те право на глас чрез медиите? Как са представени хората със специфични състояния в медиите, правдиво ли са отразени техните истории? Какви са начините, по които медиите предават послание? Тези и още много други въпроси са били разгледани на публично изслушване, организирано от Европейския икономически и социален комитет (EESC) на 28 юни 2019 г. в Брюксел (Белгия).

Домакин на събитието с тема „Комуникация за правата на хората с увреждания“ е Проучвателна група по правата на хората с увреждания към Европейския икономически и социален комитет (EESC). Основната цел е била да се разгледа ролята на медиите в повишаване осведомеността за правата на хората с увреждания и как да се даде глас на тези хора чрез медиите.  

Публичното изслушване е открито от Мари Зволска (Marie Zvolská), председател на Проучвателната група, с покана към участниците в дискусията да обсъдят възможности и добри практики, за да се гарантира, че хората с увреждания имат право на информация и комуникация.

Андре Феликс (André Félix), експерт по външни комуникации в Европейския форум на хората с увреждания (EDF) е посочил значението на правото на информация, което не бива да насърчава съжаление към хората с увреждания при предаване на техните истории. Той е подчертал, че е необходимо хората със специфични състояния да бъдат представяни такива, каквито са, като фокусът е върху ежедневните им препятствия в точен тон и без преувеличения.

Андрю Строхлейн (Andrew Stroehlein), медиен директор на Human Rights Watch, е говорил за другата страна на медийния свят. Акцентирал е върху важността на разбирането на начина, по който работят медиите, как съобщават и как подбират интересни теми, които да бъдат обхванати по адекватен начин. И е обърнал внимание на важното обстоятелство, че дори когато са избрани конкретни истории на хора с увреждания, които да бъдат отразени, в повечето случаи посланието е разпределено в само 90 секунди от цялото време, за да достигне то до широката общественост. 

Дискусията е била фокусирана и върху качеството на журналистиката. Милица Пешич (Milica Pešić), изпълнителен директор на Института по медийно многообразие, е повдигнала въпроса за необходимостта журналистите да получат пълно интерактивно обучение, за да могат да се поставят на мястото на хората с увреждания и да разбират спецификата на състоянията им от гледна точка на техните истории. По този начин журналистите ще напредват и ще могат да придобият нови начини на мислене.

Разгледан е бил въпросът и от законодателна гледна точка. Въпреки че законодателството се развива, за да включва по-добре хората с увреждания, все още широката общественост не е запозната как да се справя в комуникацията с хора със специфични състояния. Това е отбелязал Адам Харис (Adam Harris), основател и главен изпълнителен директор на асоциацията AsIAm.ie. Той вярва, че наемането на повече хора с увреждания в света на журналистиката може да промени нещата.

Организаторите на публичното изслушване са имали възможността да проведат дискусия с участниците преди края на събитието. От Европейския съюз на глухите (EUD) са изразили мнение, че по-доброто представителство на хората с увреждания в медиите е като цяло положително. Въпреки това считат, че би било още една крачка в положителна насока, ако самите хора със специфични състояния имат възможността да изразяват мнението си и в области, които не са свързани с увреждания.

Превод от английски: Христина Чопарова

Изображения: EUD

Прочетена 61 пъти