Печат на тази страница
Четвъртък, 27 Юни 2019 17:50

Професионалният жестов превод и новите технологии

Написана от

Колкото повече се развиват новите технологии, толкова повече стават и разработваните приложения, които имат за цел да улесняват достъпа на хората със слухови дефицити до определени услуги и сфери на живота. Но технологичната експанзия не бива да бъде за сметка на качеството и професионализма, смятат от Световната федерация на глухите (WFD) и от Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI), които излязоха със становища относно професионалния жестов превод чрез новите технологии и използването на жестиращи аватари. В настоящата публикация са представени основни акценти от двата документа.

Глухите потребители на езика на знаците имат право на достъп до информация чрез професионално квалифицирани преводачи и тълкуватели на жестов език. Появата на нови технологии, които предлагат жестови услуги, оказва значително въздействие върху начина, по който работят преводачите и тълкователите на езика на знаците. Професията на преводача, както и устните преводи ще изглежда различно в бъдеще поради по-нататъшното развитие на технологиите.

Поради това от Световната федерация на глухите искат да гарантират, че развитието в това пространство ще се извършва в тясно сътрудничество с националните асоциации на глухите и организациите, извършващи професионален жестов превод и тълкуване, за да може да се получи резултат, в който достъпността не пренебрегва, а утвърждава качеството на жестовия превод. Технологията винаги е от полза, но не бива да замества професионалния жестов превод лице в лице, смятат от WFD и WASLI.

Жестови преводачи и тълкуватели

Преводачите или тълкувателите на езика на знаците работят с говорими или писмени езици; те предоставят услуги за устен или писмен превод на различни езици, независимо от начина, по който се изписват или говорят. Исторически, жестовият превод се е осъществявал лице в лице. Той обикновено е между хора, които са глухи и са ползватели на езика на знаците, и чуващи хора, които ползват говорим език.

Тълкувателите се назначават на база комбинации от техните жестови, говорими и писмени езикови умения в широк спектър от ситуации. Преводачите на езика на знаците обикновено работят в най-различни условия – както в конференции, така и в общностни среди. Съществуват разлики между преводачите, които извършват устни преводи на говорими езици по време на конференции и преводачите, които работят в обществените или правни среди.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания изрично посочва, че глухите потребители на езика на знаците имат право на професионално квалифицирани устни преводачи. Въпреки това обучението, професионалното развитие, възможностите за заетост и възнаграждение на преводачи и тълкуватели не са еднакви навсякъде по света. Затова Световната федерация на глухите и Световната асоциация на жестовите преводачи работят съвместно за професионализирането на жестовите преводи, за да могат глухите потребителите да имат достъп до информация и обществени услуги, образование и заетост.

Превод за медийни продукти (в тв предавания)

В много страни по света жестовите преводачи осигуряват тълкуване на живо на новините по телевизията. Медийните преводачи и тълкуватели могат да бъдат както глухи, така и чуващи професионалисти. Глухите преводачи използват опорна точка (друг преводач), или услуги за превръщане на реч в текст, с помощта на които да извършват жестовата интерпретация на живо по телевизията или други медийни канали. В някои ситуации на преводачите се предоставя подготвен препис, по който да подготвят жестовия превод. В някои страни има ясни предпочитания (също и политики) за появата на екран само на глухи преводачи и тълкуватели, с цел най-доброто представяне на информацията с жестов език. Това понякога е трудно осъществимо поради недостатъчна наличност на  определени ресурси (опорна точка или конкретна технология).

Световната федерация на глухите препоръчва при предоставянето на медийни жестови преводи да се работи в тясно сътрудничество с националните асоциации на глухите и с националните организации за професионален жестов превод. И силно подчертава, че е необходимо изискване вложката с жестовия преводач в медийния продукт като размер да бъде такава, че преводачът да заема половината от височината на телевизионния екран. Целта е да се предостави възможност на зрителите да следят и разбират жестовата интерпретация, без да натоварват очите си. По-малките вложки са в противоречие с тази цел. 

Дистанционно превеждане/тълкуване

Новите технологии и високоскоростните интернет услуги вече позволяват на преводачите да работят дистанционно чрез аудио-видео връзка, което Международната асоциация на конферентните преводачите (AIIC) обозначава като „интерпретация от разстояние”. Този термин е познат още като „дистанционно видео тълкуване” или „видео посреднически превод”. Той покрива различни вариации на жестовата преводаческа работа, извършвана от дистанция. Дистанционното тълкуване се използва, когато преводачът не е на същото място като потребителя.

Дистанционното тълкуване може да бъде ефективно решение при недостиг на интерпретатори в някои области - особено в регионалните или селските райони. Необходима е обаче предпазливост, тъй като дистанционното тълкуване е подходящо за определени среди. То не трябва да се разглежда като заместител на превода лице в лице, особено в области с висок приоритет като медицинските или правните, за да се избегнат грешки в разбираемостта, които биха занижили надеждността на жестовия превод.

Дистанционно видео тълкуване (Video Remote Interpreting (VRI)

VRI означава, че комуникацията се осъществява чрез видео екран и на разстояние. Тъй като жестовите езици са 3D езици, превеждането от разстояние може да окаже ефект върху разбираемостта на жестирането. Дистанционното превеждане има редица предимства, но изследвания са показали и недостатъци – глухите хора са харесали услугата в определени ситуации (кратки срещи например), но преводачите са преживявали състояние, известно като „прегаряне”. Затова е необходимо да се обърне внимание на продължителността на събитието, което се превежда дистанционно. Допълнителният когнитивен товар за преводачите може да се избегне с осигуряването на достатъчен брой преводачи за събитието, които да се редуват, с почивки или съкращаване времето на дистанционния превод.

Препредаващи видео услуги (Video Relay Service (VRS)

Друга конфигурация на дистанционното тълкуване е VRS - телефонна услуга, при която чуващи и глухи участници са на две различни места, а преводачът е на трето място. Това често се нарича „препредаваща видео услуга”. Специфична нейна характеристика е, че преводачът е свързан с глухите потребители чрез видеовръзка, а с чуващите - чрез телефон.

Услугата не е разпространена във всяка държава и моделите на предоставяне, както и финансирането са различни. Търсенето на дистанционни преводачески услуги обаче нараства, което повишава и необходимостта от по-добри стандарти на преводаческите услуги. Това е от решаващо значение за успешните комуникационни резултати между участниците. Необходимо е  преводаческите услуги да отговарят на стандартите за интерпретация лице в лице.

Според Световната федерация на глухите, услугите VRI и VRS трябва да бъдат опция, предлагана на глухи лица, но че те винаги трябва да имат крайното право да избират между дистанционен превод или превод на място.

Новите технологии и бъдещо развитие

Очила за увеличена реалност (Augmented Reality Glasses). Тази услуга (разработвана от Sony или Google), наподобява очилата за виртуална реалност, с тази разлика, че в тях ползвателят може да види преводач и/или надписи. Към днешна дата тази технология е много нова и ще изисква задълбочени проучвания и обратна връзка от глухи общности, тъй като услугата създава нови пътища за достъпност. Тя не е широко прилагана, но тъй като технологията се подобрява, може да стане по-осъществимо да се осигури достъп до информация на жестов език в този формат в някои среди (напр. художествени галерии или музеи).

Автоматичен превод на жестомимичен език (Automated sign language translation). Нововъзникваща технология за достъп, която включва автоматичен жестов превод чрез използването на жестиращи аватари. Тези компютърно анимирани фигури обикновено са форма на достъп до изговорено или написано съдържание.

По повод жестиращите аватари Световната федерация на глухите и Световната асоциация на жестовите преводачи направиха отделно изявление. В него се изразява загрижеността им относно начина, по който публичните органи решават за това къде и кога да се използват жестиращи аватари.

Обезпокоително е, когато се използват за предоставяне на важна, сложна или от съществено значение за живота на глухите граждани информация - като предавания на новини, публични съобщения за спешни случаи или политически събития. Тъй като жестовите езици са пълноправни езици със собствена сложни структура, която се различава от говоримите езици, не е възможно да има съвсем точен превод на думи, защото всеки превод отчита контекста и културните норми на говоримите езици.

Предимства и недостатъци на компютризирания жестов превод

WFD и WASLI имат опасения относно заместването на човешките жестови преводачи с компютризираните аватари. Въпреки че технологията е напреднала и предлага реален потенциал за по-широко използване на жестовите преводачески услуги, аватарите не биха могли да надхвърлят естествените качества и умения, каквито притежават подходящо обучените и квалифицирани преводачи и тълкуватели. Компютърно генерираните машинни преводи също не биха могли да се сравнят с културно ориентираните преводи, извършвани на живо от жестов преводач. Лица, които владеят добре езика и са квалифицирани да представят информация по конкретни теми, не използват само ръцете, раменете и торса, движенията на главата, изражението на лицето и устна артикулация, но също така и културна информация, необходима за предаване на смисъла в съобщението.

Всеки превод или тълкуване трябва да обмисли как да се предаде посланието от гледна точка на лексиката (думи/ знаци), граматика (структура), семантика (смисъл) и дискурс (използване на езика). Освен това, преводачите и тълкувателите отделят време, за да се подготвят, да разберат напълно посланието и да обмислят целевата си аудитория. Автоматизираният превод няма да може да вземе предвид социолингвистични и социокултурни фактори, за може да е изпълнена целта съобщението да бъде точно предадено и точно прието.

По-нататък изявлението посочва, че колекции от речници на жестов език все още се появяват онлайн, но те не съдържат пълен набор от възможни жестове, включително различни социо-лингвистични категории. По тази причина жестиращите аватари не могат да генерират богат и точен жестов превод.

И най-важният аргумент – с аватар не може да се получи общуване. Аватарите осигуряват еднопосочен канал за комуникация само от говорим език на жестов, но обратното не е възможно. Поради тази причина аватарите могат да се използват единствено да съобщават предварително записана статична информация за клиенти. Например в хотели или жп гари, където хората със слухови дефицити могат да получат инструкции за това къде да правят проверки за билетите или багажа си. С цел да бъдат правилни и разбираеми съобщенията, е приемливо в консултирането при разработката на аватари да участват глухи хора, потребители на жестовия език.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания изисква правителствата да гарантират, че хората с увреждания могат да се изразяват свободно, включително на езика на знаците. Всяка работа, свързана с него, трябва да отразява различните жестове, използвани в съответната езикова общност. Ето защо речникът на един жестов език винаги трябва да документира езиците и техните варианти, които глухите хора използват в дадена общност или област.

Не е препоръчително да се избира само един жест за една дума, когато се документира жестовият език. Ето защо WFD и WASL не подкрепят официалните дейности по стандартизация и унифициране, свързани с който и да е жестов език, но са за поддържането на подходящо квалифицирани лингвистични изследвания и документиране на всички жестови езици по света.

В заключение, при обсъждането на тълкуването, превода и технологията на езика на знаците, страните трябва да вземат предвид местния контекст и националния технологичен капацитет. Технологията всякога е от полза, но не бива да изключва човешкия фактор.

Христина Чопарова

Изображения: WFD, WASLI

Прочетена 108 пъти

Последните от Христина Чопарова

Свързани статии (по етикет)