Медиите и хората без слух

На 28 ноември (понеделник) Фондация „Равностойно партньорство“ отбеляза осмия рожден ден на социалното си онлайн радио Брайл ФМ. Събитието уважиха политици, поети, художници, журналисти и приятели, всеки от които получи възможност да отговори в ефир на случайно изтеглен въпрос пред водещия Владислав Кацарски и съпругата му Анелия Велинова.

На 7 ноември 2022 г. Национален център за алтернативна комуникация „Ние ви чуваме“ гостува на социалното онлайн радио Брайл ФМ, по покана на генералния директор Владислав Кацарски и изпълнителния директор Анелия Велинова. Един диалог за алтернативната комуникация, за знаково базираното общуване, абсурдите в Закона за българския жестов език и отговорността ни да отстояваме коректното и истинното.

Жестовият език само на пръв поглед изглежда като единна система. Всъщност той има естествена и калкираща версия, които са трудно различими за чуващата зрителска аудитория. Какво е калкиращ жестов език и по какво се различава от естествения? Каква е логиката на жестовете, кога в медиите говорим за тълкуване и кога – за превод? Коя от двете версии на жестовия език е необходимо да залегне в новини и телевизионни предавания? Определя ли вида жестов език качеството на медийното съдържание?

Както показаха резултатите от информационното проучване, направено съвместно от „Ние ви чуваме” и фондация „Медийна демокрация”, отдалечаването на хората със слухови дефицити от телевизията като източник на информация е по причина както липсата на достъп до медийните продукти чрез субтитри /жестов език, така и по причина тематична близост между потребители без слух и създатели на медийно съдържание. И ако хората със слухови дефицити се насочват към интернет заради избора сами да определят съдържанието, което потребяват, то проблемът с достъпа остава нерешен, тъй като много от аудио-визуалните медийни продукти в мрежата нямат субтитри.

Как се информират хората без слух? Кои канали ползват, кои теми ги вълнуват и как достъпът до медии да бъде по-лесен за тях? Специализираният сайт „Ние ви чуваме” и фондация „Медийна демокрация” си поставихме за цел да проучим медийното потребление на хората със слухова загуба. Налице е сериозен дефицит на подобна информация за България. В същото време достъпът на хора в неравностойно положение до медии е неизменна част от плурализма и качеството на публичната среда. За целите на пилотното проучване създадохме онлайн анкета, насочена специално към глухи и тежкочуващи лица. Въпреки че наблюдението няма характер на представително изследване, резултатите очертават важни акценти както по отношение на медийната среда, така и в контекста на социалното включване на хората без слух.

В света около нас е пълно със звуци – гласове от телевизора, мелодии от радиото, шумулкане на хартия, потракване на клавиатури. Медиите ни информират, буквално се борят за вниманието ни – с всички средства. Вниманието е най-големият подарък и най-важният ресурс. Отдаването му е въпрос на лично предпочитание, но изборът към какви медийни продукти се насочва то е показател за медийна грамотност. Какви са информационните навици и потребности на хората със слухова загуба? Към какви медии и продукти насочват вниманието си? Доколко са достъпни за тях и как това влияе на медийната им грамотност? Настоящата публикация няма претенциите да бъде отговор, само да повдигне въпроси. И да ги зададе също чрез Анкетно проучване.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, след като в „Достигаме ли се?” ви запознахме с липсата на промени в политиките за медийно съдържание за хора без слух и зрение у нас в последните години, днес ви предоставяме откъси от отчетния доклад за дейността на Съвета за електронни медии (СЕМ), направен за периода 01.07.2016 – 31.12. 2016 г. Откъсите касаят извършените наблюдения на контролния орган и резултатите от този мониторинг във връзка с предоставянето на аудио-визуални медийни услуги за хора със сензорни дефицити у нас.

Живеем в интересни времена и много неща се променят. Все по-често се срещат изказвания на хора, че не гледат телевизия. И наистина, телевизията днес не е това, което бе. Но телевизията днес все още е масовото средство, чрез което новините достигат до всеки дом. Много зависи обаче какви новини. И за кого. Когато се замислим за тези хора, за които е проблематичен достъпът до медийни продукти, изникват два въпроса – дали техните дефицити не са своеобразна „защита”, и ако това е така, имаме ли правото да се намесваме в тяхното проглеждане или прочуване, осигурявайки им достъп? И най-после, можем ли да им предложим чрез него един по-красив свят, отколкото този, който са си изградили, или просто искаме да бъдат там, където и ние сме? Достигаме ли се и къде точно се срещаме в медийното пространство?

Както многократно сме разяснявали тук, хората със слухова недостатъчност са разнородна група в семейството на тихата общественост –  тежко чуващи, Глухи, оглушали, с намален слух вследствие на заболявания или старост и т.н. Поради това широко възприетият израз „хора с увреден слух” е твърде общо (освен че е неточно) понятие за потребители със слухова недостатъчност, всеки от които ползва свои изразни средства за комуникация.

След последното писмо от задочната кореспонденция с програмния директор на БНТ Севда Шишманова, с която екипът ни бе в диалог по въпросите за субтитрирането, последва леко обезпокоително затишие. Читателите на сайта са в течение на насоките, в които се развиваше диалогът. В началото на тази година предаването за хора с увреден слух бе с временно прекратено излъчване. То обаче – както видяхме – се е оказало необходимият времеви отрязък, в който да се случат желаните реформи  – появата на субтитри в Специализираното предаване за хора с увреден слух, вместо жестомимичен превод в ефир, както бе до момента.