Петък, 01 Ноември 2019 10:00

Може ли да има глух журналист?

На 1 ноември, наравно с деня на народните будители, се отбелязва и Ден на българската журналистика. Журналистиката е професия динамична, комуникативна, свързана с непрекъснато слухово внимание. Не би била предпочитан избор като поле за професионална реализация на хора със слухов дефицит. И все пак, може ли да има журналист без слух? Пред какви предизвикателства би бил изправен? Надявам се, че отговорът на тези и на още много други въпроси ще може да откриете в професионалния ми опит, който споделям с вас в навечерието на  юбилейната годишнина на „Ние ви чуваме”.  

Както показаха резултатите от информационното проучване, направено съвместно от „Ние ви чуваме” и фондация „Медийна демокрация”, отдалечаването на хората със слухови дефицити от телевизията като източник на информация е по причина както липсата на достъп до медийните продукти чрез субтитри /жестов език, така и по причина тематична близост между потребители без слух и създатели на медийно съдържание. И ако хората със слухови дефицити се насочват към интернет заради избора сами да определят съдържанието, което потребяват, то проблемът с достъпа остава нерешен, тъй като много от аудио-визуалните медийни продукти в мрежата нямат субтитри.

Осведомена ли е добре и точно обществеността за правата на хората с увреждания? Имат ли те право на глас чрез медиите? Как са представени хората със специфични състояния в медиите, правдиво ли са отразени техните истории? Какви са начините, по които медиите предават послание? Тези и още много други въпроси са били разгледани на публично изслушване, организирано от Европейския икономически и социален комитет (EESC) на 28 юни 2019 г. в Брюксел (Белгия).

Публикувана в Международни

Как се информират хората без слух? Кои канали ползват, кои теми ги вълнуват и как достъпът до медии да бъде по-лесен за тях? Специализираният сайт „Ние ви чуваме” и фондация „Медийна демокрация” си поставихме за цел да проучим медийното потребление на хората със слухова загуба. Налице е сериозен дефицит на подобна информация за България. В същото време достъпът на хора в неравностойно положение до медии е неизменна част от плурализма и качеството на публичната среда. За целите на пилотното проучване създадохме онлайн анкета, насочена специално към глухи и тежкочуващи лица. Въпреки че наблюдението няма характер на представително изследване, резултатите очертават важни акценти както по отношение на медийната среда, така и в контекста на социалното включване на хората без слух.

В света около нас е пълно със звуци – гласове от телевизора, мелодии от радиото, шумулкане на хартия, потракване на клавиатури. Медиите ни информират, буквално се борят за вниманието ни – с всички средства. Вниманието е най-големият подарък и най-важният ресурс. Отдаването му е въпрос на лично предпочитание, но изборът към какви медийни продукти се насочва то е показател за медийна грамотност. Какви са информационните навици и потребности на хората със слухова загуба? Към какви медии и продукти насочват вниманието си? Доколко са достъпни за тях и как това влияе на медийната им грамотност? Настоящата публикация няма претенциите да бъде отговор, само да повдигне въпроси. И да ги зададе също чрез Анкетно проучване.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, след като в „Достигаме ли се?” ви запознахме с липсата на промени в политиките за медийно съдържание за хора без слух и зрение у нас в последните години, днес ви предоставяме откъси от отчетния доклад за дейността на Съвета за електронни медии (СЕМ), направен за периода 01.07.2016 – 31.12. 2016 г. Откъсите касаят извършените наблюдения на контролния орган и резултатите от този мониторинг във връзка с предоставянето на аудио-визуални медийни услуги за хора със сензорни дефицити у нас.

Сряда, 29 Ноември 2017 13:00

Достигаме ли се?

Живеем в интересни времена и много неща се променят. Все по-често се срещат изказвания на хора, че не гледат телевизия. И наистина, телевизията днес не е това, което бе. Но телевизията днес все още е масовото средство, чрез което новините достигат до всеки дом. Много зависи обаче какви новини. И за кого. Когато се замислим за тези хора, за които е проблематичен достъпът до медийни продукти, изникват два въпроса – дали техните дефицити не са своеобразна „защита”, и ако това е така, имаме ли правото да се намесваме в тяхното проглеждане или прочуване, осигурявайки им достъп? И най-после, можем ли да им предложим чрез него един по-красив свят, отколкото този, който са си изградили, или просто искаме да бъдат там, където и ние сме? Достигаме ли се и къде точно се срещаме в медийното пространство?

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, както многократно съм писала  тук, хората със слухова недостатъчност са разнородна група в семейството на тихата общественост – глухи, тежкочуващи, хора с кохлеарни импланти, със слухови апарати, оглушели впоследствие, с намален слух вследствие на заболявания или старост и т.н. Поради това широко възприетият израз „хора с увреден слух” считам за твърде общо (освен че е неточно и дискриминиращо) понятие за потребители със слухова недостатъчност, всеки от които ползва свои изразни средства за комуникация.

Вторник, 10 Май 2011 03:00

Когато наистина се чуваме

След последното писмо от задочната кореспонденция с програмния директор на БНТ Севда Шишманова, с която екипът ни бе в диалог по въпросите за субтитрирането, последва леко обезпокоително затишие. Читателите на сайта са в течение на насоките, в които се развиваше диалогът.

В началото на тази година предаването за хора с увреден слух бе с временно прекратено излъчване. То обаче – както видяхме – се е оказало необходимият времеви отрязък, в който да се случат желаните реформи  – появата на субтитри в Специализираното предаване за хора с увреден слух, вместо жестомимичен превод в ефир, както бе до момента.

Скъпи читатели на 'Ние ви чуваме", няма да е преувеличено, ако кажем, че хората със слухови дефицити са тотално игнорирани при предоставянето на медийни продукти - новини и предавания. В отговор на изпратеното от мен запитване до СЕМ по темата за субтитрирането, получих отговор, за който ви информирах в публикацията ни "Не задължаваме, а насърчаваме".