Човекът толкова е свикнал със звуците в ежедневието си, че дори когато не е в състояние да ги чува по акустичен път, както е при хората с различна по вид слухова загуба или слухова липса, може поне да усеща ефекта от вибрациите им. Но какво, ако няма и вибрации?
Представете си пространство без никакви звуци, в което може да чуете дори кръвта във вените си и всеки друг звук, който тялото ви издава. Твърди се, че това не само е плашещо, но буквално може да подлуди човек, тъй като в места като "тихите стаи" (anechoic chambers) липсва ехото от отразения звук.
Такава е лабораторията Орфийлд, която първоначално е била звукозаписно студио през 70-те години на миналия век. През 1994 г. Стивън Орфийлд я закупува с цел да бъде използвана за тестове на звука от компании за мотоциклети и домакински електроуреди, за да разработват по-тихи двигатели и машини с ниско ниво на шум, както и за провеждане на експерименти с астронавти, поставени в условията на безеховия Космос.
Отначало лабораторията си съперничи с тази на Майкрософт в Редмънд (Вашингтон), която има ниво на шум -20,6 децибела, но към днешна дата Орфийлд е носител на рекорда на Гинес за най-тихо място на Земята със своите -24,9 децибела. За справка, човешкото ухо може да чува звуци до 0 децибела.
Проектирано като стая в стаята, това пространство е изолирано от пружини, които спират вибрациите, а стените и таванът му са облицовани с акустични клинове от фибростъкло, всеки с дебелина около метър, които абсорбират звуците и не позволяват никаква реверберация. Дори подът е с пружинираща мрежа, за да не се чуват никакви стъпки. Няма и осветление, тъй като лампите и електричеството също са източник на звук. В камерата има единствено стол. Предназначението му е да помага при дезориентацията, която неминуемо настъпва в място без никакви звукови ориентири.
Да стоиш в тиха стая и на тъмно звучи като приятно преживяване и време за отмора, но всъщност в безеховите камери често се случва обратното – безпокойството се увеличава, възможни са халюцинации, гадене, световъртеж и желание да се излезе веднага. Това звучи точно като подлудяване, нали? Преживяването в лабораторията Орфийлд е твърде плашещо за по-голямата част от посетителите, които не успяват да издържат повече от 15 минути.
Според Стивън Орфийлд, основател на лабораторията, ефектът на безеховата камера върху хора с неврологични смущения е по-позитивен. Децата с аутизъм, според него, имали доста по-положителни преживявания в стаята без звуци, а екстровертните личности не се радвали да бъдат там сами, колкото интровертите. Пилот, който не можел да изкара от главата си звука на самолети, успял само след 90 минути престой в най-тихото място на света.
Човешкото ухо се приспособява към по-тихи звуци или към постепенната им липса, но трудно може да понесе постоянната тишина. Този факт е показателен за травмиращия ефект на сензорната депривация и обяснява как частичната и/или пълна тишина се отразява на чуващите хора и на тези от културите Тежко чуващи и късно оглушали. Загубата на познатите звуци от ежедневието предизвиква страх и неприятни усещания, изолира от околния свят, от близки хора и въвежда носителите на тишина в постоянна тревожност заради невъзможността да реагират на външни акустични сигнали.
По същия начин се чувстват и хора с ненарушен слух, поставени в условията на абсолютна тишина. Повечето от тествалите безеховата камера са споделили, че първото, което се чува, е шумоленето на дрехите им при движение, после шума на всички течности в тялото им, звука на въздуха в дробовете и ударите на сърцето – все неща, които човек приема за даденост и на които обикновено не обръща внимание в ежедневните си дейности.
Хората реагират различно на липсата на звуци. Мнозина не успяват да издържат повече от 10-15 минути, други могат и повече. Максималното време, отчетено в камерата на Орфийлд, е било 45 минути – толкова е успял да издържи изпълнител на виолончело, но се оказва, че това е мит, развенчан от влогърите на канала Veritasium, които преди десетина години си поставиха за цел да проверят дали действително пълната тишина може да подлуди човек. Видеото им може да видите ТУК, като включите автоматичните субтитри на български.
Добрата новина е, че всъщност не може. Експериментът показал, че цялото преживяване е било по-скоро любопитно, като е започнало комфортно и релаксиращо. На петнадесетата минута от експеримента вече има усещане за загуба на време, а най-тихите звуци, които идвали от тялото, се чували гръмовно: "Сякаш мозъкът се е прекалибрирал и усилва всичко, за да може да бъде чуто".
Което не е задължително неприятно и за по-любознателните хора дори може да представлява интерес да тестват границите на поносимостта си към тишина, както и за по-добро разбиране към състоянието, в което се намират хората със слухова загуба и слухова липса.
Автор на статията: Христина Чопарова
Изображение (корица): Orfield Labs (cover)
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на неизключително право да публикува статията