Литература

Световният ден на музиката (по ЮНЕСКО) и Денят на поезията, отбелязван у нас всяка година на първи октомври, са чудесен повод да ви представим една поетеса, която еднакво добре умее да шие вълшебни изделия в стил пачуърк и да рисува с думи мозайки от спомени. Така се нарича и сборникът ѝ - „Пачуърк”(2011), посветен на скъпи за нея хора, подкрепяли я по пътищата на Тишината. Книгата обединява лирични стихове (цикъл „Различие”) и разкази и пиеси (цикъл „Танцуващи дървета”). Невероятно е колко много цветове и измерения има в преживявания, съшити с конци от тъга и от щастие. Оля Драева, скъпи читатели!

В началото на 20 век светът е жаден за интересни истории, а вестниците публикуват от откъси до цели страници от романи на популярни автори. Време на разцвет и усилено творчество в изкуството и литературата, които оставят за поколенията значително наследство. Нямото кино просперира, говорейки без думи, и по синхронно стечение на обстоятелствата голяма част от филмите, реализирани между 1901 и 1931 са по сценарий на тежко чуващ романист, чиито книги се публикуват в пресата, играят се в пиеси на Бродуей или се реализират за големия екран. Харолд Макграт, който насели нямото кино с любов, приключения и мистерии.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, за трети пореден път пловдивското Академично издателство „Талант” на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) издава книга от поредицата „Личностна енциклопедия”. Тя се нарича „Духът е воля” и съдържа 88 интервюта, проведени с хора с желязна воля и извисен дух. Третият том от поредицата е провокиран от силното желание на съставителите да постигнат видима промяна на българския манталитет чрез разбиване на стереотипите за хората със специфични състояния. Книгата „Духът е воля“ ще бъде официално представена в Пловдив на 26 септември 2019 г. от 17:00 ч. в аудитория 7 на ВУАРР.

Всеки има нужда от приказни истории. Такива, каквито е слушал някога от баба в уютна вечер в топла стая. Или такива, каквито въображението му е рисувало в безсънни полунощия. И такива, които да връщат вярата му в добри чудеса, да припомнят изконни мъдрости и някъде между бивалото и небивало да съзира възможното. Разказвани и преразказвани, приказните истории прелитат над света, размазват географските граници, кацат на перваза на въображението и те превръщат в дете. Понякога няма значение кой е авторът им – всеки път, когато някой ги започва, за да бъдат чути, те вече имат нов автор, нови допълнения, нов развой – и никога не омръзват.

Осем глухи момичета на възраст от 7 до 13 години пътуват с двете си учителки на път за театрално представление. По пътя училищният автобус спира заради катастрофа и това спиране ще се превърне в началото на ужас, който всички те ще помнят до края на живота си. Защото в този късен следобед в пшеничните полета на щата Канзас ще станат заложнички на трима избягали от затвора углавни престъпници. В продължение на повече от 12 часа момичетата са затворени в стара кланица, а преговорите за тях се водят от опитен в случаите на похищения агент на ФБР.

Рут Янг е това, което в Америка се нарича автор фантом, пишещ по поръчка. Тя е „книжният доктор”, който помага на нечии идеи да се родят на белия лист. В книги за самоусъвършенстване, за по-добро здраве, за всичко онова, което е в ума на другите и много искат да го кажат, но им липсват уменията да го направят. В началото на всеки Август Рут губи гласа си за неопределено време, и в тези „Дни на мълчанието” се оттегля някъде в компанията на приятеля си Арт и двете му дъщери. Арт е  доктор по лингвистика, специализирал в американския жестов език. Работата му в Центъра по глухота към Калифорнийския университет е свързана и с езикови консултации по дела с глухи затворници, срещу които се водят съдебни процеси без право на жестомимичен превод.

Когато се събират заедно топли хора за прекрасна кауза, то и резултатът е още по-прекрасен. Един увлекателен разказвач на вълшебни приказки и един талантлив художник от света на Тишината, които ще зарадват наистина много дечица за Коледа. Защото ще им поднесат най-хубавия подарък – една книжка, в която притчовото слово разказва истории за доброта и човечност. Написана и изрисувана с мисъл да бъде изворче, от което децата да черпят мъдрост и поуки. „Ема и жълтото коте” не е просто книжка. Тя е истински дар, препълнен с обич, за който авторът Владимир Кабрански и илюстраторът Радослав Генев не са пестили нито от времето си, нито от вниманието си към детайла. И като всеки истински подарък, той не се продава. Защото това е, което прави заедността – създава чудеса, които стоплят.

„България... Има ли някъде по-красива земя, събрала в себе си ниви, в които слънцето слиза да си почине; езера като детски сълзи; планини, чиито върхове пробиват небето и сякаш крещят: „Български сме во веки веков!”? До кокичето стои дъб, до светилището – морски бряг, до кръста – люлка. Не прилича ли България на една красива, везана с шевици риза? Който и да я облече, всекиму е по мярка. Не е ли тя и песен? Тъжна, изстрадана, тежка песен, литнала към Космоса, за да разкаже за Делю Хайдутин. Не е ли тя и роза дамасцена, чиито листенца благоухаят и редят приказки за славни тракийски царе? България е държава на духа, чийто напредък се дължи и на българския език, писменост и култура. Гордея се, че съм родена в нея и че съм част от силен народ, който пази традициите и обичаите си. Кукерството, сурвакарството, нестинарството, леденото мъжко хоро, мартениците, боядисването на яйца, лазаруването – това са нашето минало, настояще и бъдеще.” Тези силни слова прегърнаха смълчаната зала в столичното читалище „Добри Чинтулов”, където на 5 март 2018 г. (понеделник) любимата поетеса на поколения българи Ивелина Радионова представи новата си книга „България навеки”.

В мразовития вторник уютът на книжарница „Сиела” – Ректората привлича доста посетители. 14 ноември е, Световният ден за борба с диабета*. Слизам по стълбите и се озовавам в прегръдките на Доротея Луканова, чиято усмивка достойно съперничи на щедрото осветление. Днес е финалното представяне на сборника с разкази „Детство”, в който преди година и половина, 34-ма автори се бяхме разровили из сандъчетата си с лични детски спомени, за да напълним синята книжка, средствата от която да бъдат в подкрепа на деца с диабет в отделението по диабет на клиниката по ендокринология на столичната Специализирана болница за активно лечение по детски болести.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 28 октомври т.г. столичани бяха погалени с „Обич” от поетесата Ивелина Радионова, която представи това изпълнено с магична топлота продължение на повестта си „Алтъна”. В същата зала на НЧ „Светлина”, където миналата година през декември градът се сгуши за първата си среща с родопската красива приказка на Дойчин и Алтъна. Тогава събитието бе уважено от гости със слухови дефицити, чиито сърца авторката спечели, и немалко пъти след това те бяха гости и на следващите ú премиери – „Все ти пиша, Любов!” и „Обич”. Понеже от обич сме направени, обичта винаги намира преките пътища да достигне до всяко сърце. За да утеши, да донесе хубавини и да остави след себе си красивите цветя на омиротворението.