Когато става дума за любов, дефинициите за нормалност не са работещи. Трима млади хора ще научат, че когато обичаш, най-важното е щастието на другия, дори ако то не е свързано с теб. Какво се случва, когато се срещнат младеж без слух и момиче с аутизъм? Това разказва индийската романтична комедия „Барфи” (Barfii, 2012).

Последният филм на чешкия режисьор и сценарист Милош Форман е покъртителна фиктивна история, вместена в най-мрачния автентичен отрязък от испанската история, когато господства Светата инквизиция. Във време на политическа нестабилност и революции живописецът Франсиско де Гоя, кралски художник в двора на Карлос IV, запечатва в скици и картини жестоките изтезания над човешкото тяло и дух. 

През 2007 г. режисьорът Джулиън Джаролд заснема филм, вдъхновен от биографията на писателката, създала едни от най-знаковите романи в английската литература - Джейн Остин. „Да бъдеш Джейн” (Becoming Jane, 2007) е история за смелост и независимост във времена, когато писането на романи от жени се е считало за унизително и недостойно. Но и история за любов, чийто край е щастлив единствено между страниците на книгите.

Един от претендентите в 93-тото издание на наградите „Оскар” на Американската филмова академия е драмата на режисьора Дариъс Мардър „Sound of Metal” (2019). Преведена у нас като „Без звуци в живота”, двучасовата пълнометражна лента има шест номинации – за най-добър филм, главна мъжка роля, поддържаща мъжка роля, звукови ефекти, монтаж и най-добър сценарий. Нека надникнем в историята за барабаниста, който губи внезапно слуха си.

Да се чете по устни е умение, което някои хора със слухова загуба владеят доста добре. Умение, което може да спаси живот или да разреши заплетена ситуация. В крими драмата „Чети по устните ми” (Sur mes lèvres, 2001) на Жак Одиар това умение се превръща в ценно предимство за разкриване на гангстерски план.

Kолко добре познаваме себе си? Дори тези, с които съжителстваме години наред под един покрив? Чуваме ли се, когато се слушаме, или просто механично отчитаме звуците, вложени в думите, излизащи от нечии устни? Колко процента от вниманието ни е истински ангажирано с това, което другият ни казва, докато ни говори? Тук ли сме, когато слушаме? С какво слушаме – с ушите си, в които звуците просто си влизат, ли с всички сетива, способни да покажат много дори и без посредничеството на думите? Отговорите - във "Формата на водата" (The Shape of Water, 2017).

Децата често мечтаят за вълшебни светове. Понякога и се озовават в тях и наяве. Но какво ще стане, ако се озоват на едно и също място, само че по различно време? А дали могат преживяванията да се споделят извън времето и пространството? А Тишината? В "Свят измислен, пълен с чудеса" (Wonderstruck, 2017) това е напълно възможно.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, тази година вълненията са преголеми на 70-тият филмов фестивал, който се провежда от 17 до 28 май в Кан. Особено за една симпатична актриса без слух – Милисън Саймъндс (Millicent Simmonds), която на пресконференция преди няколко дни изрази с трогателен жестов език удоволствието си да работи с режисьора Тод Хейнс (Todd Haynes), във филма „Удивление” (Wonderstruck), превеждан у нас като "Свят измислен, пълен с чудеса".

През 2002 година тръгва премиерата на американския телевизионен сериал „Сю Томас – окото на ФБР”  (Sue Thomas: F.B.Eye, 2002-2005). За любителите на криминалния жанр това е интересна новост и поради факта, че филмът е базиран на действителната история на агент Сю Томас, нечуваща млада жена с удивителни способности да разчита по устните. Ролята ѝ се изпълнява от актрисата Диан Брей (Deanne Bray), родена без слух.

Знаете ли, че на каталонски риба е „peixos”? Е, вече знаете. Знаят и всички онези, които вече следят в интернет испанския комедиен сериал „Peixos”, в който всички актьори са глухи и си говорят на каталонски жестов език. Има и субтитри, разбира се. Всъщност, това е аудиовизуален проект, който се състои от девет епизода от по десет минути.