На 10 юни 2023 г (събота) филмотечно кино „Одеон“ излъчи документалния филм на режисьора Николай Василев за духовния учител Ваклуш Толев, със специализирани субтитри за аудитория със слухова загуба и затруднена чуваемост. Кой е Ваклуш, защо бе създаден този филм, какви реакции предизвика и изпълнена ли е мисията да бъде проводник на едно надрелигиозно учение за човека като Бог в развитие? 

Нечуващата общност на всяка държава се съставлява основно от хора с придобита слухова загуба и в по-малка степен от хора с вродена слухова липса. Обособени са в три културни групи, в зависимост от слуховия им статус и изразни средства: тежко чуващи, оглушали и Глухи. В няколко поредни публикации ще ви представим всяка от тези култури. Днес на фокус са тежко чуващите хора.

Рубриките на специализираната медия „Ние ви чуваме”, които до момента са 24, нараснаха с още една. Широкият диапазон от теми, свързани с хората със слухова загуба, включва вече и трудовата заетост.

Нов български университет (НБУ) съобщи, че преподаватели и служители на висшето учебно заведение започват изучаване на български жестов език. Целта е да се подобри в значителна степен познаването на спецификите на хората със сензорни нарушения, обслужването на глухи студенти в университета и академичното им функциониране като цяло. 

В публичното пространство нерядко циркулира изказването, че „Няма точна статистика, но глухите в България са около 120 000”. То е не само абсурдно, но е и осъдително разпространение на заблуждаващи и неверни данни. Завишената численост обаче послужи като аргумент в прокарването на Закона за българския жестов език, придавайки тежест на необходимостта от приемането му заради наистина огромен брой хора. Последиците от тази заблуда са много по-тежки, отколкото се счита.

Субтитрирането на един филм е част от процеса на създаването му. Обикновено това е задача, чиято цел е да свърже по синхронизиран начин нямата картина с текст така, че да се случват по едно и също време. Субтитрите не само правят един филм завършен, указвайки пряката реч в него и поименния списък на всички работили по продукцията, но и дават възможност на публика, която не говори същия език или не чува говоримата реч, да получи достъп до съдържанието чрез преведен текст. За да се субтитрира филм за нечуваща аудитория, са нужни широки познания, прекрасни езикови и технически умения, и разбира се – мотивация.