Някъде прочетох една много трогваща история. Ставаше дума за обикновен на пръв поглед жест – на интервю за работа в някаква фирма у нас се явил кандидат с двигателни дефицити. Шефът толкова се впечатлил от компетентността му, че решил да го наеме веднага, но не му казали. Вместо това заявили на кандидатстващия, че ще му се обадят. Човекът не хранел големи надежди, предвид обстоятелството, че хора като него отдавна са категоризирани с отвратително звучащия етикет „инвалид”. В превод: негоден. Шефът обаче не седял със скръстени ръце. Веднага преустановил всякакви други интервюта, повикал архитекти и строителни специалисти и за късо време изменил изцяло условията във фирмата с едничката цел да създаде максимум жизнеобходими условия за бъдещия си служител. Ако сте позагубили вяра, че такива затрогващи истории се случват често, нека ви разкажа още една. За млада жена с увреден слух. Снежанка Асенова (МимАрт).

Публикувана в Кино