Печат на тази страница
Понеделник, 05 Април 2021 23:18

Лорън Ридлоф – глас по желание

Публикувана от

Тя е глуха по рождение и на 13-годишна възраст доброволно спира да ползва гласа си, защото не желае околните да преценяват интелигентността ѝ според особеностите на говора ѝ, типичен за родените без слух. Заради ролята си в съвременната версия на пиесата „Деца, забравени от Бога” (2018) обаче се налага да започне да говори, а изпълнението ѝ носи номинация за театралната награда „Тони”. Пробивната актриса има кратка, но впечатляваща кариера с участия в знакови продукции, каквито са номинираният за Оскар „Звук на метал” (2019) и фантастичната лента на Марвел Комикс „Вечните” (Eternals, 2021). Първият нечуващ супергерой - Лорън Ридлоф (Lauren Ridloff).

Лорън, по баща Търуел, е родена в Чикаго (Илинойс, САЩ), в семейството на чуващи родители. Баща ѝ е мексиканец, съветник в Университета в Илинойс, който се занимава и с музика. Майка ѝ е афро-американка с подчертан интерес към изобразителното изкуство. Когато на 6 април 1978 г. артистичното семейство се сдобива с дъщеря, никой не подозира, че бебето не чува. Докато расте в Хайд Парк, родителите смятат, че момиченцето има забавяне в развитието, но на втората ѝ година се установява, че е родена без слух. Семейството започва да изучава американски знаков език, за да общува с детето си с жестове, а по-късно я записват в католическо училище заедно с чуващи деца.

Лорън се представя добре в училището, но вероятно не е била очарована от начина, по който околните възприемат как звучи гласът ѝ. Затова, когато навършва 13, тя спряла да говори, за да не съдят хората за нейната интелигентност от вокалните особености на говора ѝ. Едва ли да се обречеш на немота и да затвърдиш стереотипа "глухоням" е правилното решение, но за Лорън отказът от говорене по онова време е бил начинът да не привлича вниманието върху себе си. 

След като завършва католическото училище, родителите ѝ я записват в Средното моделно училище за нечуващи във Вашингтон, окръг Колумбия, където Лорън се обучава в различни видове приложни и визуални изкуства заедно с глухи и тежко чуващи връстници. Еднакво я привличат и часовете по керамика, и тези по драма. По-късно с удоволствие се включва и в колежанския екип на мажоретките, като става едно от първите глухи лица, включени в мажоретен състав за международни състезания.

Тъй като мечтата ѝ е да стане детски автор и да работи с деца, Лорън Ридлоф записва специалност английски език и творческо писане в Калифорнийския държавен университет в Нортридж (CSUN). Изборът да се насочи към него е не  само обстоятелството, че университетът се ползва със значително присъствие на глухи и тежко чуващи студенти. Но и защото заниманията с английски език и творческо писане развиват грамотността и културата, на които актрисата изключително много държи. По време на следването се присъединява и към изпълнителска група на нечуващи, занимаващи се с хип-хоп танци. С артистична закалка от дете, за Лорън е удоволствие да се ангажира и с музика. Възможността да общува с хора с всякаква слухова загуба и полученото солидно колежанско и университетско образование ѝ позволява след дипломирането си да приеме работата в Националния център по глухота (NCD), където участва в програма за подобряване на образованието след средното училище за глухи и тежко чуващи ученици.

Вдъхновена от видян по телевизията конкурс за красота, през 2000 г. проактивната бъдеща актриса решава да се запише за участие в конкурса „Мис Тиха Америка” (Miss Deaf America), организиран от Националната асоциация на глухите. В конкурса се представила с откъс от книгата на Шел Силвърстайн „Даряващото дърво”, изпълнен с американски жестов език. Печелейки короната, Лорън Ридлоф става втората възпитаничка на Калифорнийския държавен университет, носителка на титлата, но и първата победителка с афро-американо-мексикански произход. След този конкурс Националната асоциация на глухите я назначава за свой жестови говорител.

За да стане детски автор обаче, Лорън ще трябва да получи и магистърска степен по педагогика от Нюйоркския колеж „Хънтър”. През 2005 г., най-после с вълнение прекрачва прага на 347-мо Държавно училище в Манхатън, където преподава на деца в детска градина и на първокласници. Паралелно с това се занимава и с театрална и филмова дейност на приятелски начала. Година след като започва педагогическата си кариера, среща Дъглас Ридлоф, за когото се омъжва. Тъй като имат две момченца, и двете глухи, Лорън прекъсва преподаването, за да се посвети на децата си.

Страстта към киното и телевизията обаче си остава. През 2017 г. чаровната актриса е наета като консултант по жестов език по време на снимките на филма „Свят измислен, пълен с чудеса” (Wonderstruck, 2017), и в крайна сметка получава малка роля в него. Година по-късно режисьорът Кени Леон продуцира и поставя на сцена съвременна версия на пиесата на Марк Медоф от 80-те години „Деца, забравени от Бога”. Лорън е привикана, за да дава уроци по жестов език на изпълнителя на главната мъжка роля Джошуа Джаксън. По онова време все още нямало изпълнителка на главната женска роля, но след като вижда изпълнението на Ридлоф по време на репетициите, Леон ѝ възлага да играе Сара.

Ще припомним за нашите читатели, че това е същата роля, за която актрисата Марли Матлин получава „Оскар” за игралната версия на постановката през 1986 г. Един от най-предизвикателните аспекти на ролята като нечуващата учителка Сара Норман е, че на Лорън Ридлоф ще се наложи да използва гласа си. Тя е спряла да говори още на 13 години, но с помощта на логопед, за една година успява да се справи. Критиците са впечатлени дотам, че изпълнението ѝ получава номинация за театралната награда „Тони”.

По повод използването на гласа си след толкова много време, Лорън Ридлоф е заявила за сп. "Интервал": "По ирония на съдбата, спрях да ползвам гласа си като начин да не привличам внимание върху себе си. Сега, 26-години по-късно, го използвам за да го привлека. Да кажа на всички от публиката: „Погледнете ме. Чуйте ме. Слушайте ме”. Лично аз все още съм много доволна от решението да не използвам гласа си в ежедневието и ежедневните си разговори, защото не искам гласът ми да ме определя. Но чувствам, че тази продукция ми даде възможност да си възвърна гласа и да го използвам, когато ми се иска. Когато се смея, когато използвам гласа си, защото искам - това наистина е освобождаващо".

Тъй като е запален фен на телевизионния сериал „Живите мъртви” (The Walking Dead, 2010-2022), Лорън Ридлоф решава да изпрати свое видео за прослушване. Харесват я за ролята на Кони и така се появява в деветия сезон на сериала, чиято премиера е била през октомври 2018 г. Явно не само театралните критици са впечатлени от глухата актриса, защото последват предложения за още участия в знакови кино продукции.

Една от тях е филмът на Дериъс Мардър „Без звуци в живота” (Sound of Metal, 2019), номиниран за „Оскар” през тази година. В този филм Лорън Ридлоф играе Даян, глуха учителка в комуната, помага на героя на Риз Ахмед – оглушалия барабанист Рубен  да се изразява с жестов език и да общува чрез езика на знаците с глухи и тежко чуващи деца. Ролята ѝ е малка и за съжаление, в нея Ридлоф също демонстрира отказ от говорене и устна артикулация, типични за културата на глухите. 

През юли 2019 г. афро-американката бе избрана за ролята на супергероинята Макари във фантастичната лента на Марвел „Вечните” (Eternals, 2021). С тази роля Лорън Ридлоф става първата нечуваща супергероиня в игрален филм, която използва свръх скоростта си за космическо разузнаване на планети. Бидейки без слух, остава недосегаема за звуковите взривове, които може да предизвиква. 

Кратката, но забележителна кариера на глухата актриса става повод през изминалата година Британската академия за филмово и телевизионно изкуство да обяви Лорън Ридлоф за една от най-пробивните изпълнители на 2020 г., заедно с още 33 звездни имена в областта на киното и телевизията.  

Разказа за вас: Христина Чопарова

Изображения: TBL, The Interval NY, VF 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 350 пъти

Последните от Христина Чопарова

Свързани статии (по етикет)