Тя е фотограф, дошла в Ню Йорк на обиколка с група хора без слух. Година по-късно вече живее с гида на групата, задавайки си въпросите как краят на една връзка толкова много прилича на край на света. Говорят си с жестове. В един свят от Тишина, в който преди е имало толкова много думи, а сега в думите има само тишина. Те нямат имена, защото са просто двама души в потока на живота, срещнали се в света, за да създадат свой микросвят, в който опознават собствените си вътрешни светове.
Денят, в който тя решава да си тръгне, е 11 септември 2001. Ще си тръгне, освен ако не стане чудо. И то се случва – миг след като е излязъл, за да води туристи в Световния търговски център, любимият ѝ мъж се връща, покрит с прах, потрес, шок. Докато е писала писмото си за сбогуване на лаптопа, тя е пропуснала да види рухването на кулите по тв екран. И тази среща на входната врата е краят, бележещ ново начало. С единствено послание – че най-важното е благодарността да си жив.
Понякога всеки свят се нуждае от малко разтърсване, за да се изпита здравината му.
Това е втората от 11-те истории (сегмент Франция), разказана от режисьора Клод Льолуш (Claude Lelouch). В само няколко минути той побира толкова много светове, които никога повече няма да са същите.
За ролята на фотографката е ангажирана френската актрисата Еманюел Лабори (Emmanuelle Laborit), която е без слух и е ползвател на езика на знаците, привъженик на идеята ролите на Глухи хора в киното да се поверяват на хора с реална глухота.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображениe (poster): Уикипедия
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия