В изпъстрения с черен хумор филм на Кунен сцените на насилие са твърде смели като за френско кино от 97-ма, но днес не биха впечатлили никого.
За ролята си в „Доберман” Моника Белучи споделя: „Това беше забавен филм, в който не ми беше трудно да играя ролята на глуха циганка. От детството си съм свикнала да жестикулирам много, докато обяснявам и говоря за нещата. Във филма нямах реплики, затова трябваше да говоря с тялото си. Но не се чувствах разочарована. Срещнах някои глухи актриси и научих езика на знаците. Мисля, че всички трябва да научат този език. Наред с другите неща, това е и начин да се измъкнеш от клишето на красивата и загадъчна жена, и да покажеш нещо иначе необичайно за обществеността”.
Самият филм е доста критикуван по онова време заради сцените с насилие и вулгарност, а в някои държави е бил и забранен за излъчване. Бидейки по същността си комиксов обаче, идейният замисъл на Ян Кунен всъщност е чрез преувеличение на насилието да покаже неговото безсмислие.
Христина Чопарова
Изображение: интернет