Винтън Сърф - бащата на Интернет
Имeтo му e мнoгo дoбpe извecтнo нa cпeциaлиcтитe пo ĸoмпютъpни тexнoлoгии и на зaпoзнaтитe c иcтopиятa нa Интepнeт. Зaщoтo yчeният c лeĸo yмopeн взop и дoнĸиxoтoвcĸa бpaдичĸa вcъщнocт e cъздaтeлят нa ĸoмпютъpнитe пpoтoĸoли ТСР/ІР, или aй пи aдpecитe. Наричат го още „бащата” на Интернет. Д-р Bинтън Cъpф (Vіnton Сеrf).
Срещи с Марку Йокинен
Той е дългогодишен президент на Европейския съюз на глухите (EUD) и силен привъженик на билингвизма като метод за образование на глухи, тежко чуващи и оглушали младежи. Неговите презентации и дискусии всякога са обект на силен интерес не само защото е изключително харизматичен лидер, но и бидейки сам той в тишина, мотивира младите хора да искат и да дават най-доброто от себе си. Д-р Марку Йокинен (Dr. Markku Jokinen)
Уилям „Дъми” Хой – бейзболният мълчаливец
Считан е за най-добрият нечуващ играч в историята на американската Висша бейзболна лига (MLB), играл между 1888 и 1902 г. като централен нападател за няколко отбора, най-вече за „Синсинати Редс” и за националния отбор на Вашингтон, окръг Колумбия. Уилям Хой, наричан „Дъми” (Мълчаливеца).
Нюъл Хилис Арнолд – творчество, вдъхновено от модернизма
Керамичните му скулптури и бронзови статуетки са с разлети и неясни форми, предизвикващи зрителя да ги свърже с представа или образ много отвъд табелката с обозначение. Вдъхновени от изкуството на 20-те години на миналия век, творбите му изразяват посланията на модернизма между двете световни войни. Нюъл Хилис Арнолд (Newell Hillis Arnold).
Роберто Вирт: Тишината беше първата ми компаньонка
Той е пето поколение хотелиер и най-успешният предприемач със слухова загуба. Собственик и управляващ директор на петзвездния хотел „Хеслър” в Рим, както и президент на Център за подпомагане на глухи и сляпо-глухи деца и техните семейства. Повечето му имоти са престижни курорти и спа-центрове, а множеството му награди в областта на хотелският мениджмънт само потвърждават, че когато бизнесът е в кръвта ти, дори тишината не е препятствие. Роберто Вирт (Roberto Wirth).
Вейно Алтонен - реализъм по скандинавски
Скулптурите му са емблематични монументи, които прославят младата Финландска република през 19 век. Между двете световни войни тя понася много бомбардировки, разрушили голяма част от художествените ателиета на един от водещите скандинавски скулптори. Вейно Алтонен, художникът на класическия реализъм.
Лора Редън-Сиъринг: жестовият език не отменя книжовния
Тя пише стихове и поеми, а песента „Бел Мисури” (Belle Missouri), която съставя под псевдонима Хауърд Глиндън, се превръща в химн на републиканците по време на Гражданската война в САЩ. Сътрудничи на различни издания с репортажи и статии, изучава чужди езици и въпреки че никога не успява да овледее четенето по устни, активно се застъпва за преподаването с орални методи и изучаването на книжовния език наравно с жестовия. Лора Редън Сиъринг (Laura Redden Searing).
Виталните скулптури на Леон Морис
За френския скулптор Лéон Морис (Léon Morice, 25.01.1868-ок.1940), се знае твърде малко. Нечуващият артист е творил с дърво, позлатен бронз, керамика и слонова кост, а скулптурите му пленяват с изключителна виталност и изящество. Голяма част от тях са многократно предлагани на търг, като най-високо оценена (1660 щатски долара) е статуетка от позлатен бронз и слонова кост “Мадоната с младенеца”(1934), закупена миналата година в Лион (Франция).
Проектът „Тиха Уикипедия” вече с жестов превод (ВИДЕО)
Енциклопедичният проект на сайта „Ние ви чуваме” посветен на личности със слухова загуба у нас и по света, изявени във всички области на живота, получи първия си жестов превод. Създаден с информативна и образователна цел, проектът ни вече е достъпен и за потребителите на жестов език, благодарение на инициативността на Асоциацията на гражданите с увреден слух в България (АГУСБ).
Йожен Ларманс или пътят на състраданието
Тъмни фигури, изобразени в гръб. Тълпи, които никога не гледат право в художника. Хората от платната му сякаш са приведени от силата на житейския вятър или сгърбени, за да прикрият чисто човешките си слабости. Те са бедни работници, селяни и персонажи от индустриализиращия се през 19 век белгийски регион Моленбек. Такива, каквито ги вижда Йожѐн Ларманс – един трудно говорещ мъж без слух, художник на универсални съдби.