Езикът като средство за комуникация има привилегията да бъде предпочитан в сравнение с други видове знакови системи. Според някои източници, 65 на сто от човешката комуникация е невербална, т.е., е неречева. За разлика от вербалния език, който разчита на слуховите възприятия, невербалният си служи с жестове, мимика, изображения и символи, в перцепцията и осмислянето на които участват всички сетива. Жестовете, закодирани в езика на тялото, както и открито използваните от хората със слухови дефицити, обуславят особена култура на невербалната комуникация, която има своя специфика. Зрителният контакт, израженията на лицето, определени модели на тактилен контакт (докосване при разговор), изразителните движения на ръцете, спокойното устно артикулиране са само част от културата на изразяване, която може да бъде разбирана от различни групи от населението по целия свят. Нашата собствена култура обуславя и начинът, по който си служим с невербалната комуникация.

Публикувана в Психология
Петък, 27 Ноември 2015 02:00

Когато сърцето говори

На 17 ноември зала 1 на СГБ се оживи за втори път от руска реч, танцуващи с жестове ръце и благодарните усмивки на хората с увреден слух, дошли да узнаят повечко за здравето си. Точно в 17.00 ч украинския специалист по китайска народна медицина, известният в Европа натуропат д-р Татяна Синкевич и Жулиета Игнатова, управител на оздравителен център „Грийн Хелт”, пристигнаха, носейки със себе си кошничка с билкови продукти. Д-р Синкевич, както вече ви информирах по-рано, бе на едноседмично гостуване в страната ни по линия на международната програма „Зелено здраве” и удължи престоя си с три дни, за да се срещне с хората със слухови дефицити.

 

Публикувана в Любопитно

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, от 9-ти до 14-ти ноември в Оздравителен център „Green Health” в столицата, на ул. „Бузлуджа” 62, ет. 1, по линия на международна програма гостува украинския специалист по китайска народна медицина, фитотерапевтът и пулсов диагносик д-р Татяна Борисовна Синкевич. Тя е носител на наградата „Парацелус” и на диплом „Най-добър натуропат на Европа”. Във връзка с гостуването си в България владеещата жестов език д-р Синкевич пожела да изнесе лекция по традиционна китайска медицина на 12 ноември в сградата на СГБ, зала 1, от 18.30 ч. Лекцията е на тема “Всеки човек иска да е здрав. Как възникват болестите и защо? Как да избегнем възникването на болестите?” По време на лекцията хората с увреден слух ще научат: как да предотвратят или премахнат болките в гърба, как да са активни и да се радват на дълголетие.

Публикувана в Известия

Тя е забележителен дух. И потвърждение за максимата, че който иска – може. Хелън Келър – сляпо-глухата жена, единственият в света доктор на хуманитарните науки с двоен сензорен дефицит. И вдъхновение за живот. 

Публикувана в Наука
Четвъртък, 25 Октомври 2012 03:00

По тихите стъпки на великите открития 2

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата - Ани Джъмп Канон.

Публикувана в Наука

Във Франция има около 300 000 до 400 000 глухи хора (т.е. едно дете от 1000 се ражда глухо). Този таргет остава силно изключен от гражданският и икономически живот. Статистиката показва, че само 4% от глухите млади хора продължават обучението си, след като завършат средно образование, а 50% от останалите хора със слухови дефижцити са частично заети, като се има предвид техния потенциал. Това отчасти се дължи на проблеми, свързани с граматиката. До 2005 г. образованието на глухите хора във Франция е въз основа на устно обучение, а  жестовият език е бил забранен в училищата. Комуникацията с глухи хора е трябвало да бъде устна, чрез значително ограничаване на взаимодействията на глухи хора с чуващи извън семействата им. Такова изключване се възприема като непоносимо морално насилие от хората без слух и е довело до това, че те постепенно губят самочувствието си, както са показали и последните социологически проучвания във Франция. С решаването на този проблем се заема един новатор - Франсоа Гуденьов чрез проект, наречен Web Sourd.

Публикувана в Жестовият език

Тереза ​​де Картахена, подобно на много от необикновените жени в европейската история, е аномалия за своето време. Не само че тя е добре образована, изключително благочестива, но и глуха – все неща, които сами по себе си я правят изключителна. Тя също е новаторски автор по темата за равенството между половете в средновековна Испания. Уникална в способността си да тълкува католицизма през 15 век с аргументите на феминизма и равните права, Тереза много допринася за промяната на хода на религиозния и академичен дискурс по темата на библейското тълкуване и вярвания.

Публикувана в Наука
Четвъртък, 29 Октомври 2009 02:00

Александър Бел: Възможността да общуваш

Изобретателят на телефона Александър Греъм Бел счита за истинското дело на живота си заниманията с проблематиката на хората без слух. Именно въпросите на комуникацията за глухите хора и в частност на майка му, го карат да изследва загадката на човешкия слух и да започне първите експерименти, сред които аудиометрията (регистриране на слухочувствителност в децибели), и “фоноавтографа”. Това  негово изобретение е предвестник едновременно на телефона и грамофона, записва човешкия глас като непрекъсната начупена линия.

Публикувана в Наука

Срещате или ви се налага да се срещнете с човек, за когото знаете, че не чува. Не знаете нищо повече, освен това. Изпитвате известно притеснение, защото не знаете как точно е правилно да общувате с него, нито как и доколко ще се разбирате взаимно отвъд бариерите на тишината. В настоящата публикация споделям личния си опит и препоръки, базирани на дългогодишната ми комуникация с хора без слух (глухи), хора с частична слухова загуба (тежкочуващи), както и хора с различна степен на слухови затруднения. Когато е налице желание за общуване, начини ще се намерят. Нищо не е толкова страшно, колкото изглежда. 

Публикувана в Психология

В доста държавни учреждения административното обслужване не е съобразено с възможността за взаимна чуваемост. Пощи, аптеки, учреждения, каси за плащания – стъклените им витрини често са облепени с уведомления, реклами, брошури, разпечатки, сред които има само един малък процеп или отвор, крайно недостатъчен за комуникация. Това създава бариери не само пред визуалния контакт, но и пред общуването като цяло. Особено когато посетителят е лице със слухов или сензорен дефицит. Често тази гледка създава усещането за дистанция, незаинтересованост и общо впечатление за лошо качество на обслужването. С настоящата публикация ще акцентираме върху начините да се избегнат неудобствата при първите срещи на хората със слухови дефицити с държавната администрация.

Публикувана в Психология