Медийното потребление сред гражданите със слухови дефицити в България от дълго време е затруднено поради липсата на субтитри в медийни продукти. Това не само чувствително ограничава достъпа до тях, но и превръща хората със слухова загуба в нечута публика. Българското кино и тв продукции без субтитри на български език са на практика негледаеми, както потвърди и анкетното проучване, направено от „Ние ви чуваме” и фондация „Медийна демокрация” в началото на 2019г. Отскоро обаче е стартирала инициатива, ориентирана към осигуряването на субтитри за български филми, чийто слоган е „Чуй ме със сърцето”.

Публикувана в Кино

Както показаха резултатите от информационното проучване, направено съвместно от „Ние ви чуваме” и фондация „Медийна демокрация”, отдалечаването на хората със слухови дефицити от телевизията като източник на информация е по причина както липсата на достъп до медийните продукти чрез субтитри /жестов език, така и по причина тематична близост между потребители без слух и създатели на медийно съдържание. И ако хората със слухови дефицити се насочват към интернет заради избора сами да определят съдържанието, което потребяват, то проблемът с достъпа остава нерешен, тъй като много от аудио-визуалните медийни продукти в мрежата нямат субтитри.

В света около нас е пълно със звуци – гласове от телевизора, мелодии от радиото, шумулкане на хартия, потракване на клавиатури. Медиите ни информират, буквално се борят за вниманието ни – с всички средства. Вниманието е най-големият подарък и най-важният ресурс. Отдаването му е въпрос на лично предпочитание, но изборът към какви медийни продукти се насочва то е показател за медийна грамотност. Какви са информационните навици и потребности на хората със слухова загуба? Към какви медии и продукти насочват вниманието си? Доколко са достъпни за тях и как това влияе на медийната им грамотност? Настоящата публикация няма претенциите да бъде отговор, само да повдигне въпроси. И да ги зададе също чрез Анкетно проучване.

Вторник, 16 Януари 2018 15:00

Субтитри или надписи?

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, знаете ли, че в много от държавите по света не се прави разлика между субтитри и надписи? В страни като Обединеното кралство и Ирландия, например, не разграничават двете понятия и ползват като общ термин „субтитри”, а „надписи”- те се наричат обикновено „субтитри за трудно чуващи”. В САЩ и Канада термините също имат различни значения. Каква е разликата?

Публикувана в Технологии

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", хората със слухови дефицити обичат да ходят на кино и на театър, както всички останали хора. Но за тях думите от екрана или сцената са недостъпни, поради което тук на помощ идват съвременните технологии, разработени за тях. Основната им задача е да улесняват достъпа на нечуващите хора до екранното или сценично съдържание. Нека ви разкажа няколко истории и да ви покажа две устройства, на които се радват хората със слухови затруднения отвъд океана.

Публикувана в Технологии

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, след като в „Достигаме ли се?” ви запознахме с липсата на промени в политиките за медийно съдържание за хора без слух и зрение у нас в последните години, днес ви предоставяме откъси от отчетния доклад за дейността на Съвета за електронни медии (СЕМ), направен за периода 01.07.2016 – 31.12. 2016 г. Откъсите касаят извършените наблюдения на контролния орган и резултатите от този мониторинг във връзка с предоставянето на аудио-визуални медийни услуги за хора със сензорни дефицити у нас.

Сряда, 29 Ноември 2017 13:00

Достигаме ли се?

Живеем в интересни времена и много неща се променят. Все по-често се срещат изказвания на хора, че не гледат телевизия. И наистина, телевизията днес не е това, което бе. Но телевизията днес все още е масовото средство, чрез което новините достигат до всеки дом. Много зависи обаче какви новини. И за кого. Когато се замислим за тези хора, за които е проблематичен достъпът до медийни продукти, изникват два въпроса – дали техните дефицити не са своеобразна „защита”, и ако това е така, имаме ли правото да се намесваме в тяхното проглеждане или прочуване, осигурявайки им достъп? И най-после, можем ли да им предложим чрез него един по-красив свят, отколкото този, който са си изградили, или просто искаме да бъдат там, където и ние сме? Достигаме ли се и къде точно се срещаме в медийното пространство?

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, както многократно съм писала  тук, хората със слухова недостатъчност са разнородна група в семейството на тихата общественост – глухи, тежкочуващи, хора с кохлеарни импланти, със слухови апарати, оглушели впоследствие, с намален слух вследствие на заболявания или старост и т.н. Поради това широко възприетият израз „хора с увреден слух” считам за твърде общо (освен че е неточно и дискриминиращо) понятие за потребители със слухова недостатъчност, всеки от които ползва свои изразни средства за комуникация.

Представете си, че сте в съдебната зала. Или на конференция. В класната стая или в офиса ви. Или сте на място, където се случват събития на живо с пряка комуникация лице в лице. И не можете да чуете събеседника, просто защото сте с намален или липсващ слух, или разчитате по устни. Казвали са ви, че субтитри в реално време е невъзможно да има, поради което на масови събития не ви остава нищо друго, освен да разчитате на предварително подадена (и обикновено резюмирана) информация на хартия за онова, което предстои да се случва. Или да ползвате услугите на жестов преводач. Но ето че има добра новина - субтитрирането в реално време е напълно възможно!

Публикувана в Технологии

Някъде прочетох една много трогваща история. Ставаше дума за обикновен на пръв поглед жест – на интервю за работа в някаква фирма у нас се явил кандидат с двигателни дефицити. Шефът толкова се впечатлил от компетентността му, че решил да го наеме веднага, но не му казали. Вместо това заявили на кандидатстващия, че ще му се обадят. Човекът не хранел големи надежди, предвид обстоятелството, че хора като него отдавна са категоризирани с отвратително звучащия етикет „инвалид”. В превод: негоден. Шефът обаче не седял със скръстени ръце. Веднага преустановил всякакви други интервюта, повикал архитекти и строителни специалисти и за късо време изменил изцяло условията във фирмата с едничката цел да създаде максимум жизнеобходими условия за бъдещия си служител. Ако сте позагубили вяра, че такива затрогващи истории се случват често, нека ви разкажа още една. За млада жена с увреден слух. Снежанка Асенова (МимАрт).

Публикувана в Кино