Наричан „баща на модерното изкуство”, той е първи художник в двора на крал Карлос IV и рисува реалистични портрети с невероятна бързина. Неясната болест, пощадила живота му едва 46-годишен, го лишава завинаги от слух, което повишава изразителността на портретите, но населява с мрачна тематика платната му. Франсиско де Гоя (Francisco de Goya).

За неговия живот се знае много малко, но скулптурите му – от статуи на светици и обикновени жени до монументи, посветени на френската революция, са отражение на два свята –  на мира и на войната. Пол-Франсоà Шопѐн (Paul-François Choppin).

Повече от 35 години от живота си той посвещава на рисуването, скулптурата, актьорското майсторство, разказването на истории и преподаването. Съосновател е на нов художествен жанр – De’VIA (Deaf View Image Art), който е концепция за живота в тишина и отразява житейския опит на родените без слух носители на жестов език. Чък Беърд (Chuck Baird).

Скулптурното му наследство наброява стотици творби, завещани на Република Австрия в годините след Втората световна война. Продуктивният художник вае портрети, персонажи от гръцката митология и декорира градини с фигури, запечатали стаен копнеж по небеса. Густин Амбрози (Gustinus Ambrosi).

Има гледки, които са толкова въздействащи, че вдъхновяват някои художници буквално да ги запечатват. Кораби, докове, пейзажи – парченца от реалността, останали в житейски спомен, които след това се озовават гравирани в метал и дълбоко отпечатани на хартия. С тази техника, наречена офорт - много популярна в средата на 17 век - е творил и Уил Куинлан – един американски художник, при когото тишината се настанява в ранна детска възраст.