Той се ражда на 13 октомври 1866 г. в Минеаполис (щата Минесота) в богато семейство. След преболедуване от скарлатина и гръбначен менингит, остава без слух едва 5-годишен. Образованието му преминава в институции за нечуващи – първо в Държавната академия за глухи в Минесота, където се дипломира през 1884 г., а след това се сдобива и с бакалавърска степен по изкуство от университета Галодет във Вашингтон като отличник на класа (1890).
Заради страстта си към насекомите, младият Кадуолдър планира първоначално да запише естествени науки и ентомология. Пише есета, които собственоръчно илюстрира с рисунки на паяци, пчели и гъсеници. Вместо това записва архитектура в Масачузетския технологичен институт (MIT), където се дипломира през 1893 г., а след още две години получава и по-солидно художествено образование в Ню Йорк, където се мести да учи живопис в лятното училище на Уилям Мерит Чейс.
Уошбърн пътува до Париж и Италия, а в Испания с Хоакин Сорола-и-Бистида, за да трупа опит. Във Венеция се вдъхновява от гравирането. Създава първите си офорти през 1903 г. и започва да излага творбите си в парижки салони, в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания, в Художествения институт в Чикаго и на експозиция в Луизиана през 1904 г. Около този период създава над 1000 офорта и популярността го настига с прозвището „тихият художник”, тъй като обичал да казва, че глухотата може да бъде неудобство понякога, но никога – недостатък.
Известността му е достатъчно голяма, за да го наемат като военен кореспондент от „Чикаго Дейли Нюз”, за да отразява от Манджурия и Япония Руско-японската война през 1904г., като илюстрира сам статиите си. В Киото нечуващият художник живее с брат си Стенли и пише репортажи за японския флот на река Меконг в Индокитай. Когато се завръща в САЩ през 1907 г., продължава да работи върху гравюри, но не за дълго, тъй като хоризонта се задава нов конфликт, този път в Мексико.
Кадуолдър Уошбърн изучава там през 1910 г. мексиканската култура и архитектура, когато избухва революцията. Създава репортажи от мястото на събитието, буквално под дъжд от куршуми, попадащи върху железопътната гара, където се е прислонил, за да пише. Той е и първият репортер, който успява да интервюира президента Франсиско Мадеро преди неговото убийство. Насилието обаче ескалира и за Уошбърн става твърде опасно да остане в Мексико. През 1911 г. той отпътува с лодка, която за беда претърпява крушение и всичките му медни плочи и картини са безвъзвратно изгубени в морето.
След Мексико Уошбърн се установява в Калифорния и излага 50 свои творби на международното изложение в Сан Франциско през 1915 г., където печели златен медал за работата си. Живял е в залива Моро и Лоун Пайн, Калифорния. Тече Първата световна война и Кадуолдър и брат му Стенли отново са привлечени за военни кореспонденти, пътувайки през Япония, Хонконг и Тайланд. През 1916 г. Уошбърн се завръща в САЩ, за да рисува гравюри на индианци от племената хопи и навахо в Аризона, а след това пътят му отново го отвежда в Мексико, за да илюстрира испанската корида. Бикоборството обаче не го влече, а и като естествоизпитател, „тихият художник” повече цени живота, не отнемането му.
Затова с ентусиазъм и без колебание се включва в научна експедиция до Маркизките острови през 1925 г., където скицира редки птици и събира птичи яйца. По време на седеммесечния си престой на островите Уошбърн среща местно канибалско племе, чиито членове успява да убеди да му позират чрез езика на знаците. За късо време островитяните научават жестовия език, а в замяна авантюристът се сдобива с чудесни автентични портрети от натура.
Когато през 1937 г. зрението му се влошава, Кадуолдър Уошбърн заменя гравирането с маслена живопис. Заедно със съпругата си Маргарет Орт, за която се жени през 1943 г., се установяват в Брънзуик (щата Мейн), където „тихият художник” се отдава на изучаването на насекоми и писането на есетата за интелигетността на паяците, пчелите и гъсениците. „Умът на паяка” дори става задължителна литература в редица държавни училища във Вашингтон.
Кадуолдър Линкълн Уошбърн се сбогува със света на 21 декември 1965 г., на 99-годишна възраст. Четири години след кончината му в негова чест университетът Галодет нарича Арт Центъра си „Уошбърн”.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Октомври. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: Wiki
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия