Брой 34 на „Литературен вестник“ излезе в седмицата на италианския език по света, изцяло под редакцията на доц. Дария Карапеткова, преводач и преподавател по италиански език към СУ „Св. Климент Охридски“. Илюстратор на броя е нечуващата художничка Людмила Гъркова, която твори с техниката акварел.

На 30 май 2023 (вторник), от 18:00ч. в големия салон на Народно читалище „Николай Хайтов“ ще се състои представянето на новата книга на Костадин Боянов „Вълшебства от залива Атлиман“, илюстрирана от нечуващата художничка Моника Войкова. Събитието се осъществява със съдействието на сдружение Национален център за алтернативна комуникация „Ние ви чуваме“.

Художничката Ния Якимова, която твори в стил сюрреализъм, е илюстратор на брой 17 (10-16.05.2023) на българското издание за литература, литературна критика и изкуство. Шест снимки на нейни картини украсяват страниците на „Литературен вестник“ под редакцията на Амелия Личева.

Българското издание за литература, литературна критика и изкуство публикува в броя си от 22 март 2023 г. пет рисунки на костинбродския художник Денислав Тодоров. Той е вторият нечуващ артист, избран за илюстратор на броя на "Литературен вестник".

За почитателите на вълшебни истории от стари времена и далечни страни вероятно ще е забавно да се гмурнат в три приказки – за бронзовия, сребърния и златния меч, събрани в книгата „Вълшебства от залива Атлиман“. Тя е пети литературен проект на автора Костадин Боянов и на илюстратора Моника Войкова, които споделиха пред „Ние ви чуваме“ за съвместното си сътрудничество.  

Брой 5 на "Литературен вестник" от 8 февруари т. г. излезе с красиво и стилно художествено оформление на страниците си, част от което са пет рисунки на Моника Войкова. Нечуващата илюстраторка е избрана за художник на броя и също е представена на страниците му с кратка биографична информация.

Днес ни гостува художник с многостранни таланти и страст към красивото, която умее да слуша Тишината, да учи забележителните ѝ уроци и да открива предимствата на тихото пространство. Разговаряме с Ива Минчева за рисуването, църковната живопис, фигурките от захар, плетените играчки и умението да общуваш с търпение и любов.

В неговите картини акцентът е върху военните и фермерски теми в наивистичен стил, повлияни от дейностите в собствения му живот. Майкъл Форд (Michael Ford).

Наричан „баща на модерното изкуство”, той е първи художник в двора на крал Карлос IV и рисува реалистични портрети с невероятна бързина. Неясната болест, пощадила живота му едва 46-годишен, го лишава завинаги от слух, което повишава изразителността на портретите, но населява с мрачна тематика платната му. Франсиско де Гоя (Francisco de Goya).

Скулптурното му наследство наброява стотици творби, завещани на Република Австрия в годините след Втората световна война. Продуктивният художник вае портрети, персонажи от гръцката митология и декорира градини с фигури, запечатали стаен копнеж по небеса. Густин Амбрози (Gustinus Ambrosi).