За правата и задълженията на жестовите посредници
Общностите на нечуващите през 21 век навсякъде по света търпят промени заедно с динамичните изменения в политическия и обществен живот. Това рефлектира върху правата и задълженията на посредниците, подпомагащи с тълкуване и превод носители и потребители на знаковия език. Във връзка с тези промени от 15 до 17 септември 2023 г. в Солун (Гърция) ще се състои международна конференция под надслов „Права? Наистина ли?“(Rights. Right?) *
Изгубени в превода
Голяма част от дефинициите, които официално се употребяват спрямо хората със слухова загуба у нас, са погрешни заради неправилното им тълкуване от чужд език. Когато се превежда информация от чужд език (обикновено англоезична), е добре да се познават тънкостите на езика и значенията на думите, в противен случай грешките водят до самоволно дефиниране, което в никакъв случай не е съобразено с медицинския или културен аспект на състоянието на тишина при хората със слухова загуба.
Жест сигнализира за домашно насилие
Противоепидемичните мерки, наложени от правителствата навсякъде по света поради пандемичната ситуация за ограничение на разпространението на коронавируса, имаха редица негативни последици върху физическото и психическото състояние на хора от всякаква националност, възраст и социално положение. Изолацията, която принуди семействата месеци наред да останат по домовете си, увеличи неимоверно проявите на домашно насилие. Тепърва ще бъдат проучвани последиците и отраженията, но стъпка в ограничаването на насилието е новият сигнал, с който жертвата може да съобщи за него.
Законът за българския жестов език – кутия на Пандора
На 21 януари 2021 г. в Народното събрание бе приет на второ четене Закон за българския жестов език, чийто проект претърпя прецизиране на 13 януари т.г., с незначителни и по-скоро козметични поправки. С този акт България се нарежда до държавите, легализирали в националните си законодателства езика на знаците, което е единственият плюс от приемането му. Легализирането е несъобразено с националните особености на държавата ни и с хората, съставляващи нечуващата ѝ общност. Какво в действителност бе узаконено, какви са последиците и реакциите от това, разглежда (без да претендира за изчерпателност) настоящият анализ.
Езикът на знаците – бъдещата космическа комуникация
Жестовият език е език на хората без слух, но неговото приложение става все по-широко и в области, където няма друг начин за комуникация между хора, които чуват. Така например, езикът на знаците успешно се използва при космически мисии или подводни проучвания – среди, където звукът не може да се разпространява поради наличието на вакуум, и където аудио комуникационните технологии са безсилни.
Международна седмица на глухите 2019: Жестовият език – право на всички глухи бежанци
Последната тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) поставя чувствителен въпрос – за бежанците без слух и техните права, достъпът им до жестови услуги в условията на бягство от животозастрашаващи ситуации.
Международна седмица на глухите 2019: Жестовият език – право на всички глухи с различна сексуална ориентация
В шестия ден от Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) се разглежда въпросът за правата на хората с различна сексуална ориентация, които са част от глухите общности по света. Чрез жестовия език те могат да заявят своята идентичност не само като хора с определена сексуалност, но преди всичко като хора без слух.
Международна седмица на глухите 2019: Жестовият език – право на всички жени
Петата тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) акцентира върху правата на глухите жени. Момичетата и жените със слухови дефицити в по-голяма степен са изложени на интерсекционална дискриминация. Необходимо е те да познават своите права, както и да има по-широка обществена осведоменост – което е и целта на темата за Петък.
Международна седмица на глухите 2019: Жестовият език – право на всички сляпо-глухи и глухи хора със специфични състояния
Скъпи читатели, четвъртият ден от Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) разглежда тематика, свързана с правото на жестов език за хората с двоен сензорен дефицит (сляпо-глухота), както и за хората без слух, които имат придружаващи заболявания или други специфични състояния.
Жестът за „обичам” и знакът за „рога” – с един палец разлика
Жестовият език е интересна система, в която всеки жест има не само свое (обо)значение, но и своя етимология. Забавно е да се научи откъде произлиза даден жест, по аналогия с какво е възникнал и каква е историята около него. Така например, много хора по света използват жеста за „обичам”, който често се бърка с „рогата на дявола” – популярен в хеви метъл музиката знак. Всъщност, двата жеста са само с един палец разлика, но много съществена. В настоящата публикация ще ви запознаем с интересни факти за неговото използване.